чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция “Национална полиция” - МВР срещу решение № 1262/04. 03. 2015г., постановено по адм. дело № 5308/2014г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменена негова заповед № З-3969/28. 04. 2014 г. за отказ от снемане на полицейска регистрация на Б. А. Д., извършена на основание чл. 59 от ЗМВР отм.
и преписката е върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от А
ПК. Иска се отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Б. А. Д., в писмено становище и в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на П. отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК
, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ, но изводите му не се споделят.
От приложените по делото писмени доказателства е безспорно, че на Д. са извършени в РУП – Велики П. две полицейски регистрации под №4863/01. 12. 2009г. за деяние по чл. 316 от НК, по досъдебно производство под №314/2009г. и под №4864/01. 12. 2009г. за деяние по чл. 316 от НК, по досъдебно производство №535/2009г. (досъдебно производство №535/2009г. е присъединено към досъдебно производство №314/2009г.). С протоколно определение №252/27. 05. 2010г., постановено по НОХД № 540/2009г. Районен съд – В. П одобрява споразумение, по силата на което признава Б. А. Д. за виновен за извършени престъпления на 04. 04. 2009г. и на 09. 07. 2009г. и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1 от НК му налага две наказания, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му определя общо наказание до размера на най-тежкото определено, а именно – “пробация”. Това наказанието е кумулирано с наказанията по втора присъда за друго деяние по НОХД № 237/2010г. на Районен съд – В. П, по която не е установено да е извършвана полицейска регистрация по ЗМВР.
В касационната жалба административният орган сочи основания за правилност на полицейската регистрация по смисъла на чл. 59, ал. 1 от тогава действащия ЗМВР отм.
и липса на такива за заличаване на същата, като се позовава на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР отм. .
Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация.
Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: Решение № 7769 от 26. 06. 2015 г. на ВАС по адм. д. № 13082/2014 г., V о., решение № 15433/17. 12. 2014 г.,
постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение,
решение № 2571/21. 02. 2013 г.,
постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение,
решение № 3652/15. 03. 2013 г.,
постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение,
решение № 1843/7. 02. 2011 г.
,
решение № 10032/9. 07. 2012 г.,
постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение,
решение № 1843/7. 02. 2011 г.,
постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно
.
Следва изрично да бъде посочено, че съгласно
полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:
1.
е извършена в нарушение на закона;
2.
наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по
чл. 24, ал. 3 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС)
;
3.
е влязла в сила оправдателна присъда;
4.
лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;
5.
лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя.
Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по
чл. 159 от ЗМВР отм.
, който регламентира начина на обработване на лични данни в информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица.
Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно
, се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им.
В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни по
чл. 159 от ЗМВР отм.
да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразени множество обстоятелства, включително и реабилитация, и правомощието по
, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели.
По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. В същия смисъл е и сега действащата разпоредба на
чл. 68, ал. 6 от ЗМВР
. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на
НК
. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по
чл. 78а от НК
и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на
чл. 453
-
470 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК)
се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието.
Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26. 02. 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост
регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им.
По изложените съображения настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващата съдебна практика, според която реабилитацията не представлява основание за заличаване на полицейската регистрация.
Предвид изложеното решението следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения отказ да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, своевремнно направеното искане от страна на касатора и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на адвокатски възнаграждения във вр чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, в тежест на ответника по спора следва да бъдат поставени направените от касационния жалбоподател разноски в размер на 400 лева /четиристотин лева/ - възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК
, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1262/04. 03. 2015г., постановено по адм. дело № 5308/2014г. по описа на Административен съд София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. Д. срещу заповед № З-3969/28. 04. 2014 г. за отказ от снемане на полицейска регистрация, издадена от Директора на Главна дирекция “Национална полиция” – МВР.
ОСЪЖДА Б. А. Д. с [ЕГН] да заплати по сметка на Главна дирекция “Национална полиция” – МВР разноски в размер на 400 лева /четиристотин лева/ - възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Особено мнение: