Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на и. д. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП против решение № 3204/14. 12. 2013 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1317/2013г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/11. 12. 2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 33/06. 03. 2013г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът прави тълкуване на волята на териториалния директор в смисъл, в който той не е вложил в издадената от него заповед, което се подкрепя от изричното му изявление. Цитираните заповеди са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и представляват вътрешнослужебни актове. С тях териториалният директор определя орган по възлагане на ревизии /в случая А. Д. С./, чието работно място е изнесено работно място /И./ Д. и заема длъжността Началник сектор „Ревизии“, отдел „Контрол“при ТД на НАП – В.. В противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е изводът на съда, че И. има териториален обхват и компетентност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] [населено място], не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение,...