Съдебното производство е по реда на чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ.

Образувано е по жалба на П. К. С., съдия във Военен съд – [населено място], срещу решение по т. 8 от протокол № 24 от заседание на Висшия съдебен съвет (В.), проведено на 13. 05. 2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) – „намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от една година“, за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Жалбоподателят твърди, че не е доказано да е извършил дисциплинарно нарушение, а решението за наказването му е постановено в нарушение на закона и при множество нарушения на процесуални правила: не се е отвел член на дисциплинарния състав, който е трябвало да го стори; не са спазени сроковете по чл. 310, чл. 319 и чл. 320 от ЗСВ; при определяне на наказанието не са изпълнени изискванията на чл. 309 от ЗСВ. В писмена защита и в съдебно заседание повереникът му поддържа жалбата и моли атакуваното с нея решение да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

О. В съдебен съвет чрез процесуалния си представител в проведеното по делото съдебно заседание и с писмени бележки оспорва жалбата, поради което моли да бъде оставена без уважение, като аргументира теза за законосъобразност на обжалвания с нея акт на В..

Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК...