Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Общински съвет – [населено място], чрез адвокат Н. Ш. срещу решение № 19 от 09. 03. 2015 г., постановено по адм. д. № 16/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е прогласено за нищожно решение № 259 от 16. 12. 2014 на Общински съвет – С., с което е дадено съгласие за ползване на временен безлихвен заем от сметка за чужди средства на [община] за мостови плащания по проекти, финансирани от Европейския съюз и е утвърден максимален размер на заема от 500 000 лева, като срокът за ползване и погасяване на временния безлихвен заем от сметката за чужди средства на [община] да бъде до 31. 03. 2015 г.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от касационния съд да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез адвокат Ш. поддържа жалбата, не сочи нови доказателства.

Ответникът – районен прокурор при Районна прокуратура [населено място] не се представлява и не изразява становището си по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано становище, съгласно което намира решението за правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл....