Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.Образувано е по касационна жалба от М. Т. Б. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. В. И., против решение №202 от 21. 03. 2015г. по адм. дело №615/2014г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизацияи изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „агроекологични плащания” за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2013г. с изх.№02-120-6500/4041 от 24. 09. 2014г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” - Разплащателна агенция,както и е осъдена да заплати на ДФЗ разноски в размер на 550 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Излага, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 2а, ал. 3 отНаредба № 5 от 27. 02. 2009 г.и не е установил, че конкуриращия ползвател на земята, не я стопанисва. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо за отказаното финансиране.Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез процесуален представител ст. юриск. Ц. М., с писмено възражение оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане, да бъде оставено в сила и се присъдят направените разноски по делото.Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, чеправилно административният съд е отхвърлил жалбата и правилно е отказано финансово подпомагане по заявената мярка, тъй като е установено при административна проверка застъпване на декларирани БЗС, което е установено и от заключението на в. л. по назначената от съда експертиза. Излага, че съдът е съобразил чл. 17, ал. 6 от Наредба 5/2009 г. и органът е отказал финансово подпомагане както на ответника, така и на другото лице, представило договор за наем на същите имоти, като в това производство съда не може да обсъжда и преценява дали представения от другото лице договор е с невярно съдържание.Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.С решение №202 от 21. 03. 2015г. по адм. дело №615/2014г. на Административен съд - Монтана, е отхвърлена жалбата на М. Т. Б. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „агроекологични плащания” за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2013г. с изх.№02-120-6500/4041 от 24. 09. 2014г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” - Разплащателна агенция, както и е осъдена да заплати на ДФЗ разноски в размер на 550 лв.Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че е установено при извършените административни проверки от административния орган, че е налице двойно заявени площи от двама земеделски стопани, катопри предоставяне на документи по чл. 2а, ал. 2 от дваматае установено, че имат правни основания за ползването на земеделските земи, поради и което в съответствие с чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г., спорните площи не се присъждат на нито една от засегнатите страни. В тази връзка е приел, че спорът е материалноправен по отношение на правното основание и на двамата кандидати, които не може да бъде разрешен в административно съдебното производство. Приел е, че недопустимите площи в оспореното уведомително писмо общо 1. 75 ха се установяват и от допусната и приета съдебно техническа експертиза.Обжалваното решение е правилно.Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта.Производството пред административния съд е образувано по жалба от М. Т. Б. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „агроекологични плащания” за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2013г. с изх.№02-120-6500/4041 от 24. 09. 2014г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” - Разплащателна агенция.С УП на основание чл. 43 ал. 4 ЗПЗП административният орган е намалил размера на плащане, по чл. 43 ал. 3 т. 5 във вр. с ал. 4 ЗПЗП, порадиустановена недопустимата площ за подпомагане в размер на 1, 75 ха и в съответствие с чл. 16 §5 от Регламент 65/2011г. на Комисията е отказал подпомагане за тази част. В хода на производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза.Обективно е установено от съда, че жалбоподателката е заявила площи заподпомаганепо Схема за единно плащане (СЕПП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1),Агроекологични плащания (АЕП) и Плащания по Натура 2000 и плащания свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи (Н2000).Установено е, че за кампания 2013г. по мярка 214 – „Агроекологични плащания по програма за развитие на селските райони 2007-2013г. са заявени общо 35, 23 хаи след извършване наадминистративни проверкие установено наличие на двойно заявени площи с други земеделски стопаниобщ размер 1, 75 ха. За тези застъпвания е спазена процедурата по чл. 17, ал. 1-7 от НАРЕДБА № 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр. 22/2014 г.), като на кандидата и на земеделския стопани, чиито заявени имоти се застъпват с тези на оспорващия, са изпратени уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат, в които им е указано в 20-дневен срок да се явят в ОД - М. и да потвърдят площите, за които кандидатстват посредством представяне на документи по чл. 2а от Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г.От страна на жалбоподателката е представено приложение относно правното основание за ползване на заявените земеделски земи, ведно с договори и декларации, като е потвърдила заявените площи за подпомагане. Също така от земеделския стопанин, с който е установено застъпването - А. Д. Ц.,е предоставила приложение ведно с договор и декларации и други документи, с които е потвърдила заявените от нея площи за подпомагане. Прието е от административния орган, че и двамата земеделски стопани саприложили документите по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване на застъпените площи с общ размер 1, 75 ха, поради което в съответствие чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. е приел, че спорните площи не следва да се присъждат на нито една от засегнатите страни и участват в процедурата по чл. 18 от същата Наредба.Констатациите на административния орган се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че е спазена процедурата по Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, чене е допуснато нарушение от страна на административния орган, който е установил редовност на представените документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но не може да преценява тяхната правна стойност, поради което се отнася до материално-правен спор за право на ползване на земеделските стопанства, който спор не може да се реши в административното производство.Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е изследвал момента на владение или държане на площите към 31 май на годината, през която се подава заявлението в съответствие с чл. 2а, ал. 3 от Наредба №5. Съгласно посочена разпоредбазаявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от техните ползватели към 31 май на годината, през която се подава заявление за подпомагане. В случая от страна и на двамата земеделски стопани са представени доказателства относно правното основание за ползване по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата. В тази връзка е извършена процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредбата, при която са представени документи и от двамата кандидати за застъпените площи. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредба №5 (в приложимата редакцияДВ, бр. 21 от 2012 г.)когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ навсички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009г.Законосъобразно административният съд е приел, че административният орган е спазил процедурата по Наредба №5 в приложимата редакция. За прилагането на чл. 17, ал. 6 и чл. 18 от Наредба №5 не се изисква от административния орган при представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, да установява владението или държането на застъпените площи към 31 май на съответната година. Отнася се за материалноправен спор между земеделските стопани, които следва да бъде решен по общия ред. По отношение на отказа за подпомагане в случая е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредбата, респ. чл. 43, ал. 3, т. 5, във връзка с ал. 4 от ЗПЗП.С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата.Предвид на изложеното следва да се приеме, че не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА). В случая административният орган чрез процесуалния представител юрисконсулт е претендирал заплащане на разноски за касационното производство, поради което на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и чл. 7, ал. 1,т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в съответствие с ТР №3 от 13 май 2010г. на О. на ВАС, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 300, 00 лв., които жалбоподателката следва да заплати на ДФ "Земеделие".Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделениеРЕШИ:ОСТАВЯ В СИЛАрешение №202 от 21. 03. 2015г. по адм. дело №615/2014г. на Административен съд - Монтана.ОСЪЖДАМ. Т. Б. от [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие - [населено място], разноски по делото в размер на 300, 00 (триста) лева.РЕШЕНИЕТОе окончателно.Особено мнение: