Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на [фирма] С. против решение № 799/03. 04. 2015г., постановено по адм. дело № 2292/2014г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-18-03-3/12. 02. 2014г. на началника на С.-В., с която са одобрени КК и КР на ПИ в [населено място], [община], област В., в частта й относно ПИ с идентификатор 52115. 502. 44.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответните страни Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите писмено оспорват жалбата. Началникът на С.-В. не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е изцяло законосъобразна, без наличие на основания за оспорването й по чл. 146 АПК. Счетено е, че производството е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а ЗКИР, по инициатива на Държавата, действаща чрез своите изпълнително-разпоредителни органи в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

По делото е установено, че касаторът е собственик на ПИ № 233 с площ от 1 108 976 кв. м., находящ се в землището на [населено място], описан като залесена територия в териториялния обхват на...