Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-С. моли да бъде отменено решение № 4994/17. 07. 2014г. по адм. д.№ 6509/2013г. на АССГ в частта, с която е отменен РА №[ЕИК]/05. 01. 2009г. на ТД на НАП-К. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата и в уточнение на жалбата. Моли РА да бъде оставен в сима и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацинната жалба [фирма], редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА №[ЕИК]/05. 01. 2009г. на ТД на НАП-К. в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2005г. с 1 797, 23лв - разходи по фактура №0948/18. 10. 2005г. и в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2006г. с 2211, 52лв – разходи по фактура № 0961/13. 01. 2006г., с 1471, 86лв – разходи по фактура № 0968/29. 03. 2006г. и с 2787, 59лв – разходи по фактура № 0980/10. 07. 2006г., всички издадени от [фирма], ведно с установените задължения за корпоративен данък за 2005г. и 2006г. в резултат от тези увеличения и съответните лихви.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства по останалите доставки от [фирма] с предмет като изброените - комисионни по износ и обосновано е приел, че при липсата на доказателства за осъществяване на доставките правилно в РА е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите за доставка на услуги, които не са реално осъществени на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. , За описаните в диспозитива на решението фактури съдът е отменил определените задължения за двете години в резултат от увеличението на финансовия резултат с разходите по тези фактури като е приел, че за периодите, в които са издадени фактурите са издадени ДАПВ №1388/08. 12. 2005г., А. №235/06. 03. 2006г., А. №554/03. 05. 2006г. и А. №1092/25. 08. 2006г., с които за всеки от периодите е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Съдът е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит в посочените ДАПВ и А. по фактурите органите по приходите са признали осъществяване на доставките по тези фактури. Приел е също, че в процесния РА е формиран коренно различен извод за липса на осъществени доставки по тези фактури и отчетени разходи в отклонение от данъчно облагане. Според съда недопустимо е един и същ счетоводен документ да се третира различно в издадените ДАПВ и А. от една страна и в процесния РА – от друга и в нарушение на принципа за правните очаквания, поради което е отменил РА в описаната по-горе част, за увеличението на финансовия резултат с разходите по тези фактури и определените в резултат съответни корпоративен данък с лихви за двете години.

Изводът за недопустимост да се определят задълженията по ЗКПО отм. при събиране на нови доказателства в проведената ревизия поради издадени ДАПВ и А., с които правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури е прихванато към задължения за данъци на ревизираното лице, определени с предходни РА е неправилен. Стабилитетът на данъчните актове – ДАПВ, А. и РА обхваща определените данъчни задължения за определен период и основанието за тяхната дължимост. Правно установените факти в мотивите на ДАПВ, А. и РА в друг процес за определяне на данъчни задължения по друг данъчен закон имат обвързваща сила на мотивите, която не може да е по-голяма от обвързващата сила на мотивите в съдебно решение. Така установените в мотивите на данъчните актове факти в друг процес съставляват доказателства, наред с останалите доказателства по делото, поради което събирането на нови доказателства по време на ревизията за определяне на задълженията по ЗКПО отм. за 2005г. и 2006г. не е недопустимо, както неправилно е приел административния съд. В случая липсват доказателства за извършване на комисионна услуга по износ по спорните фактури – намиране на клиенти, отчитане на услугите и в РА законосъобразно е прието, че по спорните фактури липсват осъществени доставки и е налице основание по чл. 23, ал. 2 т. 13 от ЗКПО отм. за увеличение на финансовия резултат с разходите и по тези фактури.

Решението в обжалваната част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА и в тази част. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 316, 82лв на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 4994/17. 07. 2014г. по адм. д.№ 6509/2013г. на АССГ в частта, с която е отменен РА №[ЕИК]/05. 01. 2009г. на ТД на НАП-К. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на [фирма] против РА №[ЕИК]/05. 01. 2009г. на ТД на НАП-К. в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2005г. с 1 797, 23лв - разходи по фактура №0948/18. 10. 2005г. и в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2006г. с 2211, 52лв – разходи по фактура № 0961/13. 01. 2006г., с 1471, 86лв – разходи по фактура № 0968/29. 03. 2006г. и с 2787, 59лв – разходи по фактура № 0980/10. 07. 2006г., всички издадени от [фирма] и са определени задължения за корпоративен данък за 2005г. и 2006г. в резултат от тези увеличения и съответни лихви. ОСЪЖДА

[фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-С. 316, 82лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: