София, 26 февруари 2014година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря:Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора: Антони Лаков

изслуша докладваното от С. Е. Величкова

касационно нох. дело №2001

по описа за 2013 година

Срещу решение по внохд.№552/2012 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Я. Я..

В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания се поддържа лично и от защитник.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, е на становище жалбата като неоснователна да се остави без уважение, тъй като въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, намира жалбата изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 12.06.2013 г. постановено по внохд.№552/2012 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е изменена присъда по нохд.№725/2009 г. на Районен съд гр. Сандански, като е отменена същата в частта й, в която подсъдимия Я. е оправдан за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК,извършено на 5.07.2008 г.,на 12.07.2008 г. и на 5.10.2008 г. в [населено място] и вместо това подсъдимия е признат за виновен, при условията на продължавано престъпление, противозаконно на два пъти да е повредил чужда недвижима вещ и противозаконно да е унищожил чужда движима вещ и да е причинил вреда на Р. В. в размер на 213, 70 лв.,поради което и на основание чл. 216 ал. 1 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца.На основание чл. 66 ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.С решението е прекратено производството по граждански иск за имуществени вреди, в размер на 406, 14 лв. в полза на пострадалата В.,като недопустим.В останалата й част, с която подсъдимия е оправдан да е извършил престъпление по чл. 323 ал. 5 НК вр. с чл. 26 ал. 1 НК и за това, че на 4.10.2008 г. и на 18.11.2008 г. в [населено място] е извършил престъпление по чл. 216 ал. 1 НК присъдата е потвърдена.

ПО ЖАЛБАТА на под.Я.:

Съществените процесуални нарушения според защитата са в това, че не е извършен обективен, пълен и съответстващ на писмените и гласни доказателства анализ, защото е „пренебрегнал /съда/ показанията на св.С. Х.,изолирал е тези на св.В. Я.,омаловажил е противоречивите показания на св.В. и св.В....приел е показанията на св.Н. само в частта, която подкрепя показанията на св.В....”невярно е приел, че подсъдимия не дава обяснения за разрушаване на стените и гардероба...изводите по фактите се отдалечават от обективната истина.Неправилно е прието, че е повредена чужда недвижима вещ...и че има съсобственост на вертикалната преградна стена между източната и западната страна на неделима жилищна сграда”.Мястото и размера на събаряне на тухлите съответстват на врати, които са били на тези места преди това.От деянието не са настъпили вреди за св.В.,която не купила тухли и хоросан.За първи път въззивния съд сочел обективни факти, които изграждали прекия умисъл, което нарушило правото на защита на подсъдимия, защото тези факти не фигурирали в обвинителния акт и той не се е защитавал по тях.

Доводите са неоснователни и това е така защото:

По фактите въззивния съд е приел, че подсъдимия Я. е собственик на втори жилищен етаж и идеална част от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ-ІV в кв. 97 в [населено място].Пострадалата Р. В. е собственик на идеална част от имота, ведно с мазе, първи и втори жилищен етаж и таван, от източната половина от къща близнак.Собственик на втория етаж на западната част от къщата е сина на подсъдимия В. Я..На 31.03.2008 г. [община] издала на Р. В. разрешение за строеж, в сила от 15.04.2008 г.,за реконструкция на покрив и промяна на предназначението на таван –в жилище, в нейната част от сградата, в което изрично е предвидено –„разделителната стена между реконструирания таван над жилището в източната част на сградата и тавана над жилището в западната част се запазва така, както е на долните етажи –с чупка”.На 5.07.2008 г. В. наела работници и започнала разрешената й реконструкция, с премахване на керемидите от покривната конструкция.Същия ден подсъдимия разбил разделителната стена на първия жилищен етаж, между двете части на сградата, като направил отвор с размер един метър на ширина и два на височина.Стаята, в която „влязъл” се ползвала от св.Н. и св.Т.-шивачки, които по време на разбиването не били вътре.Синът и съпругата на подсъдимия отишли при св.Н. и я извикали, за да премести вещите, които се намирали във вграден гардероб в нишата на стаята.На място свидетелката видяла, че гардероба е демонтиран /изваден от нишата/ и там е направен отвор в стената. Тримата –подсъдимия, съпругата и сина му, помогнали на Н., да изнесе вещите си от стаята.По късно на място дошли съпругът на В. и тя самата, извикали полиция, след като не успели да се разберат с подсъдимия и близките му.Съставен бил протокол за предупреждение по ЗМВР,бил извършен и оглед на местопроизшествие, в който е описано състоянието на разбитата стена.На 12.07.2008 г. вградения гардероб бил разглобен и изнесен на улицата-разнебитен, а на мястото на разбитата стена били поставени незазидани тухли.На 4.10.2008 г. сина на подсъдимия по същия начин разбил разделителната стена в мазето.На 5.10.2008 г. подсъдимия с помощта на две момчета разбил същата стена и на втория жилищен етаж и така „влязъл в стаята” на св.Б. - наемател.По издаденото разрешително за строеж св.В. наела работници, между които и св.О.,които изградили стена на таванския етаж и изолирали тавана.Подсъдимия бутнал и тази стена, като не е установено, кога това е станало, св.В. твърди, че е станало на 18.11.2008 г.,а св.О. не си спомня датата.На 17/18.10.2008 г. под.Я., сина му и св.Г. Х. разделили и двора, като опънали мрежа.

Горепосочените обстоятелства от значение, въззивния съд е приел за установени след анализ на събраните по делото доказателства, като изцяло е кредитирал показанията на св.Н.,св.Б.,св.О. и св.Т.,частично показанията на св.Р. В. и съпругът й, не е кредитирал показанията на св.В. Я.-син на подсъдимия.В подкрепа на тези изводи, по фактите правилно са ценени и писменните доказателства по делото, както и заключенията по експертизите назначени от първоинстанционния съд.Липсват претендираните от защитата надценявания, подценявания или игнорирани доказателства и доказателствени средства.

При правилно установени факти и закона е приложен правилно, с някои забележки, които няма как да бъдат поправени, предвид липсата на протест или жалба от частния обвинител.На първо място незаконосъобразен е извода, че правилно първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 323 НК, тъй като „за да е налице такова престъпление, следва по категоричен начин да се установи наличен ли е бил спор между страните по повод на някакво право-било действително, било предполагаемо, на фона на който спор подсъдимия да е осъществил това си право, не по установения законов ред...този спор следва да бъде отнесен за решаване пред съд или друг компетентен да го реши орган...самоуправството се извършва винаги в условията на висящ такъв спор”.Тук очевидно съда не е съобразил, че „всяко субективно право може действително да съществува/и тогава е необходимо то да бъде осъществено по установения от закона ред/,или само да е претендирано от дееца/в този случай изобщо не може да става дума за някакво законосъобразно осъществяване на субективно право/”-Р№10/1997 г. по н. д. №482/96 г.І Н.О. на ВС.В случая спора е за ползване на съсобствена сграда, с нарушаване на трайно отграничение на двете части на сградата-вертикална стена и навлизане в жилищни помещения, собствени и ползвани от св.В. и отдадени под наем на св.Н. и Б., или очевидно под.Я. няма такова право, още по малко може да бъде „осъществено по установения от закона ред”или да бъде „сезиран компетентен орган с решаване на този спор”.

Незаконосъобразен е и извода, за деянието по чл. 216 НК, според обвинението извършено от подсъдимия на 18.11.2008 г.Въззивния съд е приел от една страна, че „доказателствата за това деяние...са противоречиви до степен на съмнение в авторството на деянието” и от друга, че „на показанията на св.О.-че подсъдимия е съборил тази стена, следва да се даде вяра напълно”,но не е установена датата /а месеца?/,или от една страна въззивния съд приема, че е извършено деяние на неустановена дата от подсъдимия, но го оправдава, поради неустановяване на датата.

Незаконосъобразен е извода, за „недопустимост на гражданския иск, тъй като Р. В. предявила по реда на чл. 109 от ЗС иск срещу подсъдимия Я. Я.,по който той е осъден да възстанови състоянието на сградата от преди нарушението, извършено в източната двуетажна масивна жилищна сграда. Така въпросът за обезщетяване на вредите е решен по граждански път” и предявяването на граждански иск в наказателното производство, когато такъв е предявен вече по реда на ГПК е процесуално недопустимо.Това би било вярно, ако иска предявен от гражданския ищец беше за обезвреда, а не както е в случая по чл. 109 ЗС.Иска предмет на разглеждане по гражданското дело е с основание чл. 109 ЗС или т. н. негаторен иск, с който собственикът на недвижим имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост, той не решава спор за служене с обща вещ, а цели защита на съсобственика срещу нарушаване на правото му от друг съсобственик и не е иск за обезвреда, така че няма как да се приеме, че са заведени две дела /гражданско и граждански иск в наказателния процес/,по които се претендират едни и същи имуществени вреди.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение, правилно и законосъобразно, с направените уточнения, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№552/2012 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, с което е изменена присъда по нохд.№725/2009 г. на Районен съд гр. Сандански.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: