№ 562

София, 06 януари 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

РУЖЕНА КЕРАНОВА

при участието на секретаря:Даниела Околийска

и в присъствието на прокурора: Петя Маринова

изслуша докладваното от С. Е. Величкова

касационно нох. дело №1711

по описа за 2013 година

Срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд е подадена касационна жалба от подсъдимия А. В. Н., с оплаквания за нарушение на закона и алтернативно искане за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че оплакването за явна несправедливост не следва да се разглежда, тъй като не е ангажирано с касационната жалба, а оплакването за нарушение на закона е неоснователно.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 18.07.2013 г., постановена по внохд № 2562/2013 г. на Софийски градски съд, е отменена оправдателна присъда по нохд № 11953/2012 г. на Софийския районен съд и вместо нея, подсъдимият А. В. Н. е признат за виновен в това, че на 07.02.2012 г. в [населено място] е упражнявал професия – управлявал лек таксиметров автомобил с ДК № С 83-17 ХС, с включен апарат и светещ зелен светлинен индикатор, без да има съответната правоспособност за това, поради което и на основание чл. 324, ал. 1 НК във вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Н..

Основното оплакване е за неправилно приложение на закона, тъй като не били налице посочените в обвинителния акт и приети за установени нарушения на Наредба № 34/1999 г.От друга страна –втората инстанция е дала разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 324, а изводите й са в противоречие и с ТР №31/1969 г. на ОСНК на ВС.Твърди се също, че „снабдяването на дадено лице, с необходимите документи за упражняване на професията водач на таксиметров автомобил, зависи единствено от неговото желание...като единственото изискване в тази процедура е притежаването на свидетелството за управление на МПС,т. е. правоспособност за управление на лек автомобил”.В условията на евентуалност се поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

Доводите са частично основателни и то само досежно оплакването за явна несправедливост на наказанието.

Въззивната присъда е постановена след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.Между другото по фактите спор по делото няма.

Безспорно е установено, че на 7.02.2012 г. в [населено място] подсъдимия Н. е управлявал л. а. с дк [рег. номер на МПС], със светеща таксиметрова табела с надпис „ТАКСИ”,със стикери „за едно евро”,с включен таксов апарат и светещ светлинен индикатор - в зелено на предното стъкло, обозначаващ, че е свободен, без да има удостоверение „водач на таксиметров автомобил” и без „удостоверение за психологическа годност”, изискуеми съгласно Наредба №34/6.12.1999 г.

Спора е по правото.Както бе посочено по горе защитата счита, че установеното по горе, може да ангажира единствено административна отговорност на подсъдимия, но не и такава по чл. 324 НК.

Довода е незаконосъобразен и е получил убедителен отговор, в мотивите към въззивната присъда, където е прието, че „нормата на чл. 324 ал. 1 НК, няма самостоятелно приложение, доколкото съставомерното по нея деяние от обективна страна представлява нарушение на нормативни изисквания за придобиване на правоспособност за упражняване на определена професия”.Правилно е отчетено и „погрешното позоваване/ от първоинстанционния съд / само на ЗПОО, като нормативен порядък, към който чл. 324 ал. 1 НК препраща, неправилни се явяват и съображенията за изключване на дейността по управление на таксиметров автомобил, от тези професионални дейности, за извършването на които се изисква придобита правоспособност, основани на разпоредбите на чл. 3 т. 1 и т. 2 и чл. 38 от ЗПОО”.Още по категорично следва да се сподели извода, че „съставомерно по посочения текст, е упражняване на определена професия без следваща се правоспособност, ако изискването за такава е предвидено в.. нормативен акт, не само в закон, още по малко конкретни правни предписания, имащи значение на правни норми”,в цитираната по горе наредба.

Без коментар в тази връзка тезата на защитата, че снабдяването на дадено лице с необходимите документи за упражняване на професията водач на лек таксиметров автомобил зависело „ единствено от неговото желание”.

Закона е приложен правилно.

Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Единствената причина на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода е отчетеното - „обременено съдебно минало, с осъждането му по нохд.№2738/2012 г. на СРС,за същото деяние-обстоятелства, които установяват по категоричен начин трайно установените от подсъдимия навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност”.Тук съда очевидно не е съобразил обстоятелството, че деянието предмет на разглеждане по горе посоченото дело е извършено на 19.11.2011 г.,определението на съда, с което е одобрено споразумение е от 18.04.2012 г.,настоящото деяние е на 7.02.2012 г.,или подсъдимия е извършил деянията преди да има влязла в сила присъда, по което и да било от тях, т.е. налице е съвкупност по смисъла на чл. 25 ал. 2 НК,или едно осъждане, което няма как да бъде прието като - „трайно установени навици по незачитане на закона и нормите за упражняване на таксиметрова дейност”.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира оплакването за явна несправедливост на наказанието основателно.Достатъчно и справедливо е наказание глоба, в максимално предвидения в закона размер, в какъвто смисъл присъдата следва да бъде изменена.

Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1 т. 3 вр. ал. 2 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда по внохд.№2562/2013 г. на Софийски градски съд, като определя на подсъдимия А. В. Н. наказание глоба в размер на 300/триста /лв.

Оставя в сила присъдата в останалата й част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: