РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Блага Иванова
Членове:Калин Калпакчиев
Владимир Астарджиев
при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Сийка Г. Милева
като разгледа докладваното от Б. И. К. наказателно дело от общ характер № 20258002200102 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура, В. Т. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 144 от 4.12.2024 г, по ВНОХД № 325/23, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Габрово, № 13 от 24.09.2021, по НОХД № 106/21.
С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият С. В. Н. е признат за невинен, както следва: 1/ в това, че на 27.04.2018 г в с. Враниловци, общ. Габрово, в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. Д. В., без надлежно разрешително, е направил опит да произведе с цел разпространение високорисково наркотично вещество метамфетамин, с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК,
2/ в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с подсъдимия К. Д. В., без надлежно разрешително е държал прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
Подсъдимият К. Д. В. е признат за невинен, както следва: 1/ в това, че на 27.04.2018 г в с. /населено място/, общ. Габрово, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. В. Н., без надлежно разрешително, е направил опит да произведе с цел разпространение високорисково наркотично вещество метамфетамин, с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, 2/ в това, че по същото време и на същото място, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с подсъдимия С. В. Н., без надлежно разрешително е държал прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, 3/ в това, че по същото време и на същото място, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана, с нетно тегло 4, 57 гр, с оглед на което и на основание чл. 302 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените по делото разноски.
С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: При анализа на съвкупността от доказателства и доказателствени средства е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. Съдът е следвало да кредитира показанията на св. П. и св. К., както и първоначалните обяснения на подсъдимите, дадени на досъдебното производство. Игнорирани са обвинителни доказателства, при което се е стигнало до опорочаване на вътрешното убеждение по релевантните факти.
Неправилен е изводът на съда, че протоколът за претърсване и изземване е негодно доказателствено средство поради провеждане на процесуалното действие без предварително разрешение от съдебен орган, при липса на неотложност на случая. Игнорирани са подробните и последователни показания на поемните лица, присъствали при провеждане на претърсването и изземването, при което са иззети веществените доказателства. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че следва да бъде потвърдена оправдателната присъда. С потвърждаването на оправдателната присъда е допуснато нарушение и на материалния закон.
С протеста се прави искане, на основание чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, ВКС да отмени оправдателните съдебни актове и да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимите за виновни по предявените им обвинения, като им наложи и съответни наказания.
В съдебно заседание на ВКС представителят на ВП поддържа протеста и пледира за уважаването му.
Защитата на подсъдимия Н. изразява становище за неоснователност на протеста и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение.
Подсъдимият Н. не участва лично в касационното производство.
Защитата на подсъдимия В. счита, че са налице основания за оставяне в сила на въззивния акт.
Подсъдимият В. се присъединява към съображенията на своя защитник.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Настоящото производство е трето по ред касационно такова.
С решение на Великотърновски апелативен съд / ВТАС / № 107 от 1.08.2022 г, по ВНОХД № 3/22, е потвърдена присъдата на Окръжен съд, Габрово. С решение на ВКС № 15 от 12.01.2023 г, по н. д. № 800/22, частично е отменено решението на ВТАС, а именно: относно произнасянето по обвинението за опит да бъде произведено наркотично вещество и по обвинението за държане на такова вещество, а решението е оставено в сила относно произнасянето по обвинението за държане на прекурсори и материали за производство на наркотични вещества. В отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановена присъда № 5 от 5.06.2023 г, по ВНОХД № 19/23, с която подсъдимият Н. е признат за виновен по обвинението за опит да произведе наркотични вещества, за което е осъден на една година „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 2 500 лв. На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието осем месеца „лишаване от свобода“, наложено му с присъда на Районен съд, Габрово по НОХД № 84/16, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия В. по обвинението за опит да произведе наркотично вещество и по обвинението за държане на такова вещество. За всяко от престъпленията му е определено наказание „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срокове от по една година, с периодичност два пъти седмично, и „обществено порицание“. На основание чл. 23 НК, му е наложено едно най-тежко общо наказание, а именно: „пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, за срокове от по една година, с периодичност два пъти седмично, и „обществено порицание“.
С решение на ВКС № 430 от 21.11.2023 г, по н. д. № 830/23, е отменена постановената нова въззивна присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС.
При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решение на ВТАС № 144 от 4.12.2024 г, по ВНОХД № 325/23, предмет на настоящия касационен контрол.
Производството пред ВКС е образувано, на основание чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК, но, доколкото за правилното решаване на делото, не се налага да бъдат установявани нови фактически положения и да бъдат събирани нови доказателства, настоящият съдебен състав ще се произнесе в рамките на правомощията си, уредени в чл. 354, ал. 1-3 НПК.
ВКС счита, че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Съображенията за това са следните: Съставът на ВТАС е изпълнил стриктно задълженията си да подложи на съвкупна преценка събраните доказателства и доказателствени средства, при което е спазил изискванията на чл. 14 НПК.
Апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е изслушал като свидетели поемните лица И. Ст. и Т. Ст., присъствали при процесуалното действие претърсване и изземване в къщата на св. П.. Провел е и допълнителен разпит на вещото лице Л. И., изготвила Физико-химичната експертиза. Анализирайки посочените доказателствени източници, съдът е приел, че в къщата на св. П. са намерени определени предмети и вещества, чието наличие е сочело на възможност да бъде произведено наркотичното вещество метамфетамин, както и това, че е проведен синтез на ефедрин като етап от производството на метамфетамин. Изложеното становище е формирано въз основа на показанията на св. И. Ст. и св. Т. Ст., установили, че откритите в къщата предмети и вещества са били надлежно опаковани и етикетирани, като е спазена и процедурата по полагане на съответни подписи от разследващия орган и поемните лица. Дадена е вяра на Физико-химичната експертиза, изготвена от вещото лице Л. И., в писмената й форма и с устните разяснения от съдебното производство. Кредитирано е експертното мнение, че в къщата е бил започнат синтез на ефедрин като етап от производството на метамфетамин, но до получаване на крайния продукт не се е стигнало. Съдът е игнорирал протокола за претърсване и изземване, като го е оценил като негодно доказателствено средство поради провеждането на процесуалното действие в разрез с НПК, а именно: при липса на неотложност, без предварително съдебно разрешение. Обстоятелството, че в къщата на св. П. са открити процесните предмети и вещества, е установено въз основа на други доказателствени източници / показанията на поемните лица и описите, съдържащи списък на намереното в къщата на св. Петков, надлежно опаковано и етикетирано /. Ето защо, по делото е изяснено, че пособията и веществата, необходими за производство на метамфетамин, са се намирали на мястото на инкриминираните събития. Доколкото вещото лице е дало заключение, че е започнал етап от синтеза на наркотичното вещество метамфетамин, при наличие на обективна възможност процесът да продължи, изводът на съда, че е направен опит за производство на метамфетамин, е верен и се споделя от настоящата инстанция. Що се отнася до датата на деянието, за която са направени възражения от защитата, по този въпрос първият касационен състав вече се е произнесъл, поради което е недопустимо същият въпрос отново да бъде поставен на вниманието на контролния съд.
От съществено значение за изхода на делото е анализа на гласните доказателства, изводими от показанията на св. П., св. К., както и от обясненията на подсъдимите / дадените в хода на съдебното производство и приобщените такива от досъдебната фаза /. Съдът е направил обстоен анализ на гласните доказателства, изводими от изброените доказателствени средства, при което е достигнал до верния извод, че в къщата на св. П. е проведен синтез на ефедрин като етап от производството на метамфетамин, но кои са лицата, отговорни за това, дали подсъдимите са участвали при условията на съучастие, или само единия от тях, не би могло да се установи, съобразно стандарта на доказване, залегнал в чл. 303, ал. 1 и 2 НПК. В тази насока, от значение е следното: Показанията на свидетелите П. и К., пребивавали в къщата, и обясненията на подсъдимите от съдебната фаза и приобщените такива от досъдебното производство, очертават противоречиво действията на всеки от тях, тъй като съдържат взаимно изключващи се твърдения, а именно: че никой от тях не е съпричастен към инкриминираните събития и че всеки от тях е съдействал за производството на наркотичното вещество. Наличието на съвкупност от противоречиви гласни доказателства, при съобразяване на правото на свидетелите да не дават показания, които ги уличават в престъпление, анализирано наред с факта, че и четирите лица са употребявали наркотични вещества и са били заинтересовани от производство на метамфетамин, не позволява да бъде изведен категоричен и еднозначен извод, че подсъдимите следва да понесат наказателна отговорност по повдигнатите им обвинения. При преценката на авторството на деянието е от значение, че двамата подсъдими и двамата свидетели са били заедно в къщата в с. /населено място/, общ. Габрово, където е имало вещества и предмети, годни да послужат за производство на наркотични вещества, като всеки от тях е могъл да вземе участие в синтеза на ефедрин като етап от производството на метамфетамин. В къщата е открита и тревна маса марихуана, част от която е употребена от присъствалите на място, а друга част, намерена, разположена в различни помещения. С оглед на изложеното, ВКС споделя становището на апелативния съд, че единственото установено, съгласно стандарта на чл. 303, ал. 1 и 2 НПК, е обстоятелството, че в къщата на св. П. е проведен синтез на ефедрин като етап от производството на метамфетамин, но не е установено кои са лицата, осъществили инкриминираните действия. Не са налице и еднозначни доказателства и за това, че именно подсъдимият В. е донесъл тревната маса / марихуана /, намерена в къщата на св. П., поради което този подсъдим правилно е оправдан и по обвинението за държане на посоченото наркотично вещество.
С оглед на изложеното, като е приел, че оправдателната присъда е правилна и законосъобразна, и я е потвърдил, ВТАС не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Предвид основанието за оправдаване на подсъдимите, което е процесуално / липса на сигурни доказателства за авторството поради непокриване на стандарта по чл. 303, ал. 1 и 2 НПК /, не е налице и хипотезата на неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оправдателна присъда, откъдето следва, че не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, РЕШИ:
ОСТАВЯ в СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 144 от 4.12.2024 г, по ВНОХД № 325/23.
Решението не подлежи на обжалване.