№ 273

С. 20.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 46 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Окръжен съд Пазарджик, представлявано от председателя като административен ръководител, чрез процесуалния представител адвокат Л. против въззивно решение № 1115 от 26.09.2017г. по в. гр. д. № 2017 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2060 от 26.06.2017г. по гр. д. № 3136/2015г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, потвърдено е решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ за разликата над присъдения до претендирания размер на обезщетение, определени са следващите се държавни такси и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1. „За обстоятелствата, които следва да се преценят от работодателя при определяне на дисциплинарното наказание”, по който счита, че е налице противоречие на въззивния акт с постановени решения № 112 от 7.04.2015г. по гр. д.№ 4587/2014г. на ІV г. о., № 167/2013г. по гр. д.№ 1102/2012г. на ІV г. о., № 3/2012г. по гр. д.№ 1325/10г. на ІV г. о., № 372/2010г. по гр. д.№ 1040/2009г. на ІV г. о., № 389/2012г. по гр. д.№ 282/2012г. на ІV г. о., № 214/2017г. по гр. д.№ 112/2016г. на ІV г. о.

2. „Следва ли при преценката по чл. 189 ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание, въззивният съд да съобрази характера на заеманата длъжност и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение и дали нарушението се отразява на цялостната дейност на работодателя? Позовава се на противоречие на въззивния акт с постановени решения № 163/2012г. по гр. д.№ 564/2011г. на ІV г. о., № 227 от 29.06.2012г. по гр. д.№ 1417/2011г. на ІІІ г. о., № 334/2012г. по гр. д.№ 242/2012г. на ІІІ г. о.

3. „Дали при извършване на многобройни нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най - тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите на чл. 189 КТ?” Твърди противоречие с решения № 117/2012г. по гр. д.№ 1306/2011г. на ІV г. о., № 55 от 1.03.2011г. по гр. д.№ 1972/2009г. на ІV г. о.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Е. Г., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че по нито един от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

В. съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, заемала длъжността „Главен счетоводител” в ОС Пазарджик, извършено със заповед № 514 от 19.09.2014г., на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ. След като е обсъдил подробно всяко едно от посочените в заповедта шестнадесет нарушения на трудовата дисциплина, съдът е приел, че реално извършени от ищцата са само нарушенията по т. 1, т. 7, т. 11, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16.

За нарушенията, посочени в т. 2 и т. 10 от заповедта за уволнение, доколкото са във връзка със сключен от ОС договор по проект по ОПАК „Подобряване на практиките и повишаване на капацитета за международно сътрудничество по дела в българските съдилища”, в който ищцата е участвала въз основа на сключен с нея граждански договор / по който е изпълнявала определени дейности/, въззивният съд е приел, че са несъотносими и не могат да ангажират дисциплинарната й отговорност. Нарушенията по т. 3, съдът е преценил, че не могат да се вменят във вина на ищцата, защото до създалото се фактическо положение, при което главният счетоводител е участвал в комисия за контрол на касовата наличност, като същевременно е осъществявала функции на касиер, се е стигнало в резултат на издадена в този смисъл заповед на административния ръководител /ищцата няма вина/. Съдът е приел, че за нарушенията по т. 4 и т. 8 ищцата също не може да носи отговорност, защото към момента на извършването им, е била във временна неработоспособност, съгласно издадените и приложени болнични листове. За нарушенията по т. 5 и т. 6, свързани с конкретно посочени граждански договор от 19.09.2013г. и няколко договори за правна защита и съдействие, подписани от старши специалист – касиер, без да е упълномощен от административния ръководител, въззивният съд е приел, че за част от издадените въз основа на тях РКО отговорност от ищцата въобще не може да бъде търсена, защото на датите на издаването им, тя е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. За останалите е посочил, че по принцип дейността по окомплектоване на РКО е задължение на касиера, а счетоводителят осъществява цялостното ръководство и контрол върху изпълнение на задълженията на последния, но в случая, нарушенията по т. 5 и т. 6 не могат да му бъдат вменени, защото гражданските договори и договорите за правна защита и съдействие не са основание за извършване на плащане, съгласно установените в Правилника за вътрешния документооборот на ОС правила. Относно нарушението по т. 9, въззивният съд е приел, че макар и да съставлява несъобразяване с практиките в бюджетното счетоводство, то не мотивира извод за неизпълнение на трудовите задължения, тъй като не се установява да са настъпили бюджетни щети и не са допуснати финансови злоупотреби. Нарушението по т. 12, съдът не е съобразил, като е приел, че за него правото на работодателя да наложи наказание е погасено, поради изтичане на едногодишния срок по чл. 194 КТ, считано от 25.10.2013г.

Относно извършените дисциплинарни нарушения от ищцата /съставляващи неизпълнение на възложени й задължения, произтичащи от трудовата й функции и длъжностната характеристика по т. 1, т. 7, т. 11, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 от заповедта/, въззивният съд е приел, че те се дължат на допуснати технически грешки, които са или отстраними, или житейски оправдани по време на работа /по т. 13 и т. 14/. Съобразявайки критериите по чл. 189 КТ /тежест на нарушенията, обстоятелства, при които всяко едно е допуснато, липсата на настъпили вредни последици, поведението на служителя и отношението му към нарушението, чистото дисциплинарно минало/, въззивният съд е стигнал до извода, че „нарушенията не са от естество да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание”, въз основа на което е извел извод за несъразмерност между нарушение и наказание, тъй като извършването на преценката по чл. 189 КТ, е условие за законност на извършеното уволнение.

Имайки пред вид мотивите на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по трите поставени от касатора въпроси, които се отнасят до определяне на релевантните обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си по чл. 189 КТ за адекватното наказание за извършеното нарушение, следва да се допусне касационно обжалване. Същите освен, че са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, т. е. отговарят на изискването за общо основание за допустимост, са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС /налице и специалното основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/. Съгласно решение по гр. д. № 4587/2014г. на ІV г. о., постановено по идентичен въпрос, е прието, че „за тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на служителя”. В решение по гр. д.№ 564/2012г. на ІV г. о. е даден положителен отговор на въпроса дали при преценката по чл. 189 КТ следва да се съобразят: „характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява на цялостната дейност на работодателя”.”Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи, съставлява дисциплинарно нарушение”. Съгласно решението по гр. д.№ 1306/2011г. на ІV г. о., постановено по въпрос: ”Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина, за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко наказание, съответства на критериите по чл. 189 ал. 1 КТ” е прието, че „независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повтаряемост, обективно сочат към значително неизпълнение на трудови задължения”. В решението по гр. д.№ 3149/2015г. допълнително е прието, че „съдът следва да прецени съответствието между нарушение и наказание на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост”, тъй като при системност на нарушенията се „проявява устойчивост в неправомерното поведение”, което „нарушава в значителна степен отношенията на доверие между служителя и работодателя, с които се характеризира трудовоправната връзка”.

С оглед преценката за наличие на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1115 от 26.09.2017г. по в. гр. д. № 2017 по описа за 2017г. на Окръжен съд Пловдив.

УКАЗВА на касатора, че следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 290 лева /двеста и деветдесет лева/ и да представи документ за това в канцеларията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.