№ 12

С., 10.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П.

МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдията Папазова гр. д. № 46 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.

Образувано е по постъпила е молба с вх.№ 10420 от 3.12.2018г., подадена от Окръжен съд Пазарджик, представляван от председателя С., чрез процесуалния представител адвокат Л., касатор в производство по чл. 290 ГПК, с искане да бъде изменено постановеното от ВКС решение № 123 от 2.11.2018г. в частта му за разноските, като бъдат присъдени посочените в представения списък и направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, както и тези, които са направени пред въззивната инстанция, описани в нарочен списък, представен по гр. д.№ 2017/2017г. на ПОС, които са в общ размер на 2 584.40лв. /по 1 292.40лв. х2/ Към молбата са приложени два броя фактури и платежни нареждания, установяващи реалното заплащане на посочените суми.

С оглед изискването на чл. 248 ал. 2 ГПК, е уведомена насрещната страна, която чрез процесуалния представител изразява следното становище. Пред вид обявяването на съдебния акт на 2.11.2018г., подадената на 3.12.2018г. молба за изменение на решението в частта за разноските е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Ако съдът не сподели този извод, същата се явява неоснователна, защото – както е посочено и в постановения акт – своевременно не са представени надлежни доказателства, установяващи реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Относно направените пред въззивната инстанция разноски, ответната страна прави възражение за прекомерност, като заявява, че не разполага с финансова възможност за заплащането им. Представя доказателства, от които е видно, че е пенсионер, единственият й доход е пенсия в размер от 802.02лв., като ежемесечно дължи вноски по два заема, от 486.09лв. и от 22.50лв., т. е. общо 508.59лв., след удържането на които остава с доход от 293.43лв.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

По допустимостта:

Подадената молба с вх.№ 10420 от 3.12.2018г. не е просрочена. Постановеният окончателен акт е от 2.11.2018г. и съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК – в едномесечен срок всяка страна може да поиска неговото изменение или допълване в частта за разноските. Изчислен, считано от 2.11.2018г., едномесечният срок изтича на 2.12.2018г.- неделя. Съгласно чл. 60 ал. 6 ГПК - когато последният ден от срока е неприсъствен, както е в случая, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т. е. на 3.12.2018г., когато е подадена настоящата молба.

По основателността:

Съгласно т. 2 от ТР № 6/2013г. по т. д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, но по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат тези разноски, реалното извършване на които е своевременно установено. Затова при преценката на основателността на искането, представянето на списък не е достатъчно. Доколкото само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, заплащането им следва да бъдат установено до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция. В конкретният случай – както е посочено и в постановения акт, в посочения срок доказателства, установяващи реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, не са представени, поради което искането за присъждането им, се явява неоснователно и в тази част постановения акт не следва да се изменя.

При постановяване на решение № 123 от 2.11.2018г.,обаче, изцяло е уважена подадената жалба. Съдът се е произнесъл само относно направените пред касационната инстанция разноски, без да разгледа изцяло искането за присъждане на всички направени разноски, включително и тези пред въззивната инстанция. Имайки пред вид последното и фактът, че искането за присъждане на разноски е направено от лице с правен интерес и в преклузивния едномесечен срок, настоящият съдебен състав намира, че следва да го разгледа.

В случая касаторът своевременно е представил списък и е установил с представена фактура № 469 от 7.09.2017г./ на лист 32 от материалите по гр. д.№ 2017/2017г. на ПОС/, че реално е заплатил, в брой, адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция в размер на 1 292.40лв. Установяването на реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, налага произнасяне по направеното възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. Съгласно цитираната норма критерият, въз основа на който съдът може – по искане на насрещната страна – да присъди по-нисък размер от установения за направените разноски - е действителната фактическа и правна сложност на делото. Намалението не може да се прави във всички случаи, защото съдът е ограничен – той не може да намаля установените разноски под минимално определения размер съобразно Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Конкретният случай е такъв - не е възможно намаление, защото установената като реално заплатена сума е 1 292.40лв., при минимален размер, съгласно Наредба №1/2004г. от 1 312лв., изчислени съгласно чл. 7 ал. 1 т. 1, вр. ал. 2 т. 4 /върху сумата от 12 729лв. за иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ и по 200лв. за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 123 от 2.11.2018г. по гр. д. № 46/2018г. на Върховен касационен съд в частта за разноските като:

ОСЪЖДА Е. И. Г. ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица] да заплати на Окръжен съд Пазарджик ЕИК 000351953, сумата от 1 292.40лв./хиляда двеста деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/, реално направени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжен съд Пазарджик, представляван от председателя С. за изменение на решение № 123 от 2.11.2018г. в частта му за разноските, досежно направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 292.40лв./хиляда двеста деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.