ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1703

гр. София, 04.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Бисера Максимова

като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002100930 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура – Перник срещу въззивно решение № 1158 от 15.11.2024 г., постановено по в. гр. дело № 936/2024 година по описа на Апелативен съд – София, в частта му, в която е потвърдено решение № 19 от 24.01.2024 г., постановено по гр. д. № 494/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. В. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че при изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено с Решение № 301 от 08.02.2022 г. на Апелативен съд - С., Р. Г., признато за изпълнение с решение № 81 от 14.12.2022 г., постановено по ч. н. д. № 220/2022 г. на Окръжен съд Перник, е освободен след определения срок с изтичането на период от 6 месеца и 26 дни, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2023 г. до окончателното заплащане.

В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на ВКС по следните въпроси:...