Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП) [населено място] срещу решение № 565 от 24 март 2015 година, постановено по адм. д. № 103/2015 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отменен ревизионен акт № Р-28-1400621-091-01/13 октомври 2014 година издаден от началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място] и главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 360/16 декември 2014 година на директора на Дирекция ОДОП [населено място].
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
От ответника по касация – С. Ж. Л. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. П. П., е постъпил писмен отговор, в които са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационни жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на С. Ж. Л. срещу ревизионен акт № Р-28-1400621-091-01/13 октомври 2014 година издаден от началник на сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място] и главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 360/16 декември 2014 година на директора на Дирекция ОДОП [населено място], с който са му определени задължения по чл. 48 ал. 2 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) за данъчните периоди 01 януари 2010 година – 31 декември 2010 година в размер на 4 649, 54 лв. и лихва за забава в размер на 1 645, 86 лв. ; 01 януари 2011 година – 31 декември 2011 година в размер на 13 435, 84 лв. и лихва за забава в размер на 3 363, 90 лв. и 01 януари 2012 година – 31 декември 2012 година в размер на 21 812, 90 лв. и лихва за забава в размер на 3 224, 54 лв. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като първоинстанционния жалбоподател неправилно е бил изключен от обхвата на нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и на същия се дължи преотстъпване на данък
при условията на ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О.) (ЗКПО), макар и лицето да не е упражнявало дейност в качеството си на едноличен търговец по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ), а като регистриран земеделски производител. Така постановеното решение е правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че С. Ж. Л. е регистриран земеделски производител, но не и търговец по смисъла на ТЗ. Въпреки липсата на търговска форма, същият прилага разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ и облага с данък доходите си от търговия с непреработена растителна продукция, собствено производство.
Обосновано административният съд е приел, че е налице нормативна уредба, която регламентира преостъпването на данъка по отношение на земеделски производители, които не са търговци по смисъла на ТЗ. Това е специалната разпоредба на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, която препраща към чл. 189б от З..
Съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно от § 10 от положителното решение на ЕК от 11 февруари 2011 година относно държавна помощ - България, помощ №546/20110 за инвестиции в земеделските стопанства чрез отстъпване на корпоративен данък, помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба на данъчнозадължените субекти, регистрирани като земеделски производители. От съдържанието на решението на ЕК следва, че бенефициенти на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. От § 9 от решението е видно, че целта на помощта, за която е искано становище от ЕК, е да се подкрепят инвестициите в земеделските стопанства.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи приложението й, води до извода, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопанска продукция, доходите от които се облагат с корпоративен данък. Определящ факт в случая е качеството на лицето - да е земеделски производител и дейността, която извършва като такъв - производство на непреработена растителна и животинска продукция.
У. в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ израз "едноличен търговец" следва да се тълкува съвместно с останалите понятия в разпоредбата - данък, данъчна основа, доходи от стопанска дейност. Данъчното облекчение е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци.
Законосъобразни са изводите на съда, че по отношение на С. Ж. Л. са налице законовите критерии за ползване на данъчната преференция по чл. 189б от З.. Тя се ползва от земеделски производители за дейност по производство на непреработена животинска и растителна продукция. Преотстъпеният данък следва да се инвестира в нови сгради или нова земеделска техника. Активите да се използват за производство на непреработена земеделска продукция, активите да са нови и инвестирането да се осъществи в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпването.
Съдът правилно е посочил в мотивите си, че тези обстоятелства не са били предмет на проверка, а оспореният ревизионен акт е издаден единствено поради факта, че настоящият ответник не би могъл да бъде субект на тази държавна помощ, тъй като не е едноличен търговец, а не че помощта е била недопустима поради липса на положителни или наличие на отрицателни предпоставки по чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати сумата 2050 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565 от 24 март 2015 година, постановено по адм. д. № 103/2015 година по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [населено място] да заплати на С. Ж. Л. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2050 (две хиляди и петдесет) лева. Решението е окончателно. Особено мнение: