Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията”, чрез юрисконсулт С. Т. - С. и по касационна жалба на Н. Н. А. с адрес – Затвора в [населено място] срещу решение № 134 от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 112/2014 г. на Административен съд – С. З.

В двете касационни жалби се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. ГД "Изпълнение на наказанията” иска от съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Касаторът Н. А. иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни, насочени срещу правилно и законосъобразно решение, което предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбите са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са и неоснователни.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Административен съд – С. З е разгледал искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ към онзи момент наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място], насочен срещу ГД „Изпълнение на наказанията”, с която се претендират на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 44 000 лева, претърпени за периода 13.01.2009 г. до 13.01.2014 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на затвора, които в нарушение на нормативните си задължения не са осигурили полагащите му се по таблица към чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНС артикули, подробно изброени в исковата молба и в обжалваното решение. Ищецът твърди, че е подавал 14 молби до служителите на ответника да му се предоставят облекло и обувки. Бездействията на ответника оказали силно негативно въздействие върху психиката на ищеца, което се изразявало в чувство на безсилие, гняв, безпокойство, уязвимост, безсъние, главоболие и липса на желание за живот.

Съдът е приел, че искът е частично основателен, като е установил, че за исковия период ответникът не е доказал, че в пълен обем е изпълнявал нормативно установеното си задължение да предоставя на лишения от свобода ищец обувки, безплатно облекло и тоалетни принадлежности. За установяване фактите по делото съдът е събрал относимите и допустими доказателства и е очертал фактическа обстановка, която изцяло се приема от настоящия касационен състав. Установил е действия и бездействия на служителите на ответника, които са в нарушение на чл. 3 ЗИНС и чл. 3 ЕКПЧОС и са основание за имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Правилно съдът е приел, че без правно значение е обстоятелството дали ищецът е искал предоставянето на предвидените вещи с подаване на молби за това, дали е получавал материална подкрепа от близките си, както и дали се е ползвал от дадената му от закона възможност да получава от външни лица дрехи, обувки и тоалетни принадлежности. Неотносими са и възраженията на ответника за липсата на достатъчно финансови възможности за осигуряването на достатъчно по брой, вид и количество от вещите.

Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба и по отношение на всяка една от вещите, които ищецът твърди, че чрез неправомерни бездействия на администрацията не са му предоставени.

Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е определил по справедливост размера на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400 лева, които настоящият касационен състав намира за справедливо определени, съобразно обстоятелствата, че ищецът е проявил негативни емоции, подробно описани и установени от събраните доказателства, които са в пряка причинна връзка с нарушение на нормативно установените задължения на ответника да осигури на лишените от свобода лица, описаните вещи.

В съответствие със законовата разпоредба на чл. 203, ал. 4 от АПК, съдът е установил първо незаконосъобразност на бездействията на служителите от администрацията на затвора. Относно причинната връзка между установените незаконосъобразни бездействия и проявените негативни реакции, които са причинили неимуществени вреди, съдът е събрал достатъчно писмени и гласни доказателства и е формирал въз основа на тях правилен и законосъобразен извод, че негативните емоции на Н. А. са в пряка връзка с бездействието на администрацията.

В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на ищеца, изложени в касационната жалба за неправилност на решението, както и твърденията му за несправедливо намален размер на присъденото обезщетение. В касационната си жалба ищецът повтаря доводите си за незаконосъобразност по отношение на вещите, които не са му предоставени. Тези твърдения са неоснователни, като първостепенният съд ги е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение.

Неоснователни са доводите на ГДИН по отношение на присъдените с обжалваното решение в тяхна тежест съдебни разноски. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. За настоящето производство Н. А. е направил съдебни разноски в размер на 10 лева, видно от платежно нареждане /лист 8/, които ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Решението на Административен съд – С. З е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.

При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 112/2014 г. на Административен съд – С. З. ОСЪЖДА

ГД „Изпълнение на наказанията” да заплати на Н. Н. А. с адрес – Затвора в [населено място], ЕГН [ЕГН] съдебни разноски в размер на 10 /десет/ лева. Решението е окончателн о. Особено мнение: