Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. П. Б. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаГ. К. по адм. дело № 7254/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. К. – Бозукова, чрез пълномощника й адв. С., против решение № 66 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 417/2020 г. на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3995 от 30.10.2020 г. на директора на А. М. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, считано от 01.11.2020 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в писмена защита и в съдебно заседание по същество. Претендират се разноски.

Ответникът – директорът на А. М. оспорва касационната жалба в писмен отговор, изготвен от процесуалния му представител главен юрисконсулт Г. Г. и в съдебно заседание по същество като моли същата като неоснователна да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящата касационна жалбоподателка против заповед № 3995 от 30.10.2020 г. на директора на А. М. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност експерт в А. М. длъжностно ниво - 11, Експертно ниво 7, в Териториална дирекция Южна морска, с ранг III младши, поради съкращението й, считано от 01.11.2020 г.

Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и е установил вярно и точно фактите по спора, като е извел обосновани правни изводи.

От фактическа страна е приел за установено, че със заповед № 2194 от 07.01.2019 г. на директора на А. М. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Й. К. – Бозукова. Цитираната заповед е отменена с решение № 105 от 11.06.2019 г., постановено по адм. дело №20/2019 г. на Административен съд - Сливен, оставено в сила с решение № 11877 от 24.09.2020 г. постановено по адм. дело № 11083/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС). Касаторката е подала заявление с рег. № 32-285806 от 01.10.2020 г. до директора на А. М. с което заявила, че иска да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - експерт в А. М. сектор Проверки и ревизии, отдел Акцизна дейност Териториално митническо управление (ТМУ), М. Б.

Безспорно е установено, че е издадена заповед № 3918 от 06.10.2020 г. от директора на А. М. с която Канчелян – Бозукова е възстановена на длъжност експерт в А. М. сектор Проверки и ревизии, отдел Акцизна дейност Териториално митническо управление (ТМУ), М. Б. длъжностно ниво - 11, експертно ниво - 7, считано от 02.10.2020 г. Със същата заповед е определено работно място на държавния служител в Териториална дирекция Южна морска, Териториално управление. На 30.10.2020 г. е издадена процесната заповед № 3995 на директора на А. М. с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на касаторката за цитираната длъжност, поради съкращението й, считано от 01.11.2020 г.

Съдът подробно е проследил изменението в структурата на А. М. определено със заповед № ЗАМ – 1648/32-316280 от 29.10.2020 г. на директора на А. М. и утвърденото длъжностно разписание на Териториална дирекция Южна морска от 01.11.2020 г. Приел е, че видно от същите, от 01.11.2020 г. в Териториална дирекция Южна морска е определена обща численост на персонала от 417 щатни бройки, в отдел Акцизна дейност щатните бройки са 33, а в сектор Проверки и ревизии щатни бройки са 10, като е закрита 1 щатна бройка за длъжността експерт в А. М. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение на служителката е налице реално съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността експерт в А. М. Териториална дирекция Южна морска.

Съдът е назначил и съдебна експертиза от заключението на която е приел за установено, че по старото и новото длъжностни разписания на Териториална дирекция Южна морска в отдел Акцизна дейност, сектор Проверки и ревизии не съществува аналогична длъжност като наименование и система от функции, задължения и изисквания към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на съкратената длъжност.

При тези фактически данни, съдът е приел от правна страна, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административно производствени правила и материалноправни предпоставки.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Обосновани са изводите на съда за настъпили структурни промени в А. М. Териториална дирекция Южна морска към датата на постановяване на оспорената заповед. Общата численост на персонала в Териториална дирекция Южна морска, съгласно утвърдено длъжностно разписание, в сила от 15.10.2020 г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.11.2020 г., е намалена от общо 418 щатни бройки на 417, намалена е също така щатна численост на служителите в отдел Акцизна дейност от 43 на 33, а в сектор Проверки и ревизии от 11 на 10, като е премахната длъжността експерт в А. М. Налице е реално съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността експерт в А. М. Териториална дирекция Южна морска, както правилно е приел първоинстанционният съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Реално съкращаване на длъжността е налице, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания престане да съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В случая, предвид събраните по делото доказателства, правилно съдът е приел за установено, че длъжността експерт в Териториална дирекция Южна морска е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, считано от 01.11.2020 г. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение с касаторката.

Неоснователни са доводите на касаторката за липса на реално съкращаване на длъжността, заемана от нея и за нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК от административния орган. Наличието на реално съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, наложено от извършените структурни промени, правото за преценка на които е предоставена в изключителната компетентност на административния орган относно структурата на ръководената от него организация и която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, правилно е прието от решаващия съд за съобразено с изискванията на материалния закон. Изводите му се споделят от настоящата инстанция. Не е налице и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на заповедта. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахне отделни длъжности, да създаде нови, или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Ето защо, доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни.

В допълнение следва да бъде посочено, че при съобразяване на съдебното решение и неговите правни последици е отправено предложение рег. № 32-290918 от 06.10.2020 г. от директора на Териториална дирекция Южна морска до директора на А. М. на основание чл. 6, т. 8 от Устройствения правилник на А. М. да се измени мястото на изпълнение на държавната служба в структурата на Териториална дирекция Южна морска на К. Й. - старши инспектор в Териториална дирекция Южна морска, сектор Проверки и ревизии, отдел Акцизна дейност в звено IV на МП Лесово, като след одобрение на горното е предложено 1 щатна бройка за длъжността старши инспектор в Териториална дирекция Южна морска, отдел Акцизна дейност, сектор Проверки и ревизии да се трансформира в 1 щатна бройка за длъжността експерт на А. М. на която длъжност да бъде възстановена касационната жалбоподателка, от което следва, че още към този момент не е налице необходимост от съществуването на експертната длъжност.

Предвид изложеното, не се доказват сочените в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Не се установява и наличието на пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, за които касационната инстанция следи служебно. Решението на АС – Сливен като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание 144 от АПК, касационната жалбоподателка следва да се осъди да заплати на А. М. юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото. В списъка на разноските се претендира и сумата за разноски в първоинстанционното производство, но в тази част претенцията е неоснователна, тъй като разноски за първата инстанция са присъдени от Административен съд - Сливен.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 14.04.2021 г., постановено по адм. дело № 417/2020 г. на Административен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Й. К. – Бозукова ЕГН [ЕГН] да заплати на А. М. сумата от 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Полина Богданова