Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А., гражданин на А. против решение № 6055/15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 5767/2014 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът - зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, не се представлява и не дава становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд – трето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производството по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. А., срещу решение № 2969/14.04.2014 г. на заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците (Д.) при Министерски съвет, с което на същия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на зам. председателя на Д. е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на А. срещу решението на органа на Д., съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата изложени от него за наличието на реална опасност за неговия живот, а също и...