Производството е по реда на по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” П. при ЦУ на НАП срещу решение № 1863 от 08.08.2014г. на Административен съд Пловдив, в частта му, с която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/15.04.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], И. [населено място], потвърден с Решение № 661/28.06.2013 г. на З. Д на Дирекция “ОДОП” [населено място], в частта, с която на [фирма], [населено място], допълнително е установен корпоративен данък за 2009г., 2010г., 2011г., съответно в размер на 2745, 72 лв, 3487, 43 лв и 156, 46 лв, с лихви съответно в размер на 861, 25 лв, 734 лв и 16, 71 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че решението е постановено в противоречие с чл. 4 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) и Счетоводен стандарт 18 „Приходи”. Иска се отмяна на решението в тази част, съответно отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 1683 от 08.08.2014г. на Административен съд Пловдив,...