Образувано е по жалбата на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. А., срещу решение № 464-Е от 10.06.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, потвърдено с решение № 634-Е/ 31.07.2015 г. на Комисията за финансов надзор, с което дружеството е задължено в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представи на обществеността годишен консолидиран финансов отчет за дейността му чрез избрана от него информационна агенция или друга медия. Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи, че решението не съдържа мотиви за неговото издаване. Счита, че е изпълнил задължението си да уведоми административния орган, че е в процес на подготовка за представяне на ГКФО, но в тежест на последния е да докаже, че дружеството разполага и е в състояние да представи ГКФО за 2014 г. Към момента на откриване на производството за прилагане на принудителната административна мярка и към момента на депозиране на жалбата одиторът не е изпълнил задължението си да завери ГКФО за 2014 г. на [фирма]. По този начин дружеството е изправено пред обективна невъзможност да изпълни задължението си по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. Иска отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното:

[фирма] е емитент на ценни книжа, вписан в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН. С писмо, изх. № РГ-05-1582-19 от 27.05.2015 г. административният орган е уведомил дружеството, че открива спрямо него административно производство по издаване на индивидуален административен акт за прилагане на ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК. За целта органът е констатирал, че от [фирма] не е представен ГКФО за дейността на дружеството за 2014 г., със съдържанието по чл. 32а от Наредба № 2 в срок 120 дни от завършването на финансовата година, съгласно изискването на чл. 31, ал. 3, предложение първо, т. 1 от Наредба № 2. На дружеството е предоставен 3-дневен срок от получаване на писмото, за депозиране на обяснения или възражения по така откритото административно производство. Писмото е получено от дружеството на 29.05.2014 г. и с писмо, вх. № РГ-05-1582-19 от 01.06.2015 г. последното е предявило писмени възражения в КФН. Като основание за неизпълнение на задължението по закон е посочило липсата на заверен от одиторското предприятие [фирма] годишен консолидиран финансов отчет и одиторски доклад, като задължителен елемент от ГКФО. Изразило е становище, че задължението ще бъде изпълнено незабавно след приключването на описаните действия от страна на одиторското предприятие. Дружеството е направило искане за прекратяване на производството по прилагане на ПАМ, евентуално – за удължаване срока на нейното изпълнение.

С оспореното решение, на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4, във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от ЗППЦК, във връзка с чл. 31, ал. 3, предл. 1, т. 1 от Наредба № 2, във връзка с чл. 32а от Наредба № 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 22, пр. 1 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), заместник-председателят на КФН е приложил принудителна административна мярка, с която е задължил дружеството в 7-дневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ да представи в Комисията за финансов надзор годишен консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството чрез избрана от него информационна агенция или друга медия.

Издателят на акта не е уважил възраженията на дружеството. Приел е, че законодателят е предвидил достатъчно продължителен срок, в който емитентът да организира и изпълни задължението си за представяне на ГКФО за дейността, а именно 120 дни от края на съответната финансова година, който срок е регламентирано възприет за достатъчен с оглед особената закрила, която законодателят цели да осигури на инвеститорите във финансови инструменти и като положи дължимата грижа. Затова е заключил, че дружеството е следвало да изпълни законовото задължение за представянето в КФН на ГКФО за дейността за 2014 г. в законоустановения срок. Такъв отчет, със съдържанието, определено в чл. 32а от Наредба № 2, не е представен в КФН и към момента на постановяване на решението.

При безспорно установена по делото фактическа обстановка съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Административният акт е мотивиран от фактическа и правна страна. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство, дадена му е възможност да представи възражения и доказателства. Заместник – председателят на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ се е произнесъл, след като изяснил релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства и е обсъдил подробно подадените от дружеството възражения. Обстоятелството, че дружеството не е представило годишен консолидиран финансов отчет по чл. 32а

от Наредба № 2 за 2014 г. в срока по чл. 31, ал. 3, предложение първо, т. 1 от Наредба № 2, предвид неприключването на финансовия одит от [фирма], не е спорно между страните.

Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК предоставя компетентност заместник-председателя на КФН, в случаи на констатирано извършване на дейност в нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка, като задължи публичното дружество "да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок". В настоящия случай, от посочените в текста на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК различни хипотези, ПАМ е приложена поради наличие на следните предпоставки: възпрепятстване упражняването на контролна дейност от КФН и застрашаване интересите на инвеститорите.

[фирма] (АД) е публично дружество и в качеството си на емитент е задължено, съгласно чл. 31, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2

, да представи на КФН и на обществеността годишен консолидиран финансов отчет за дейността в срок 120 дни от завършване на финансовата година. Съдържанието на консолидирания годишен финансов отчет е нормативно установено в чл. 32а от Наредба № 2 и точка 1

безспорно изисква заверка от регистриран одитор и одиторски доклад. Изискването на закона е императивно и не е поставено в зависимост от волята и възможността на публичното дружество. С оглед на това доводът на жалбоподателя, че не може да изпълни задължението си, поради неприключването на финансовия одит от [фирма] е ирелевантен за законосъобразността на ПАМ.

Видно от нормата на чл. 31, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2 по отношение на адресатите й е предвиден достатъчно дълъг срок за изпълнение на регламентираното с нея задължение. В качеството си на емитент на финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар, дружеството е следвало да организира дейността си по начин, който му позволява да изпълнява задълженията си по ЗППЦК и актовете по неговото прилагане в законоустановените срокове. Конкретно, като адресат на задължението за представяне на ГКФО, публичното дружество е следвало да положи дължимата грижа, избраният от него одитор да извърши своевременно заверка на ГКФО и да изготви одиторски доклад. Липсата им не може да доведе до отпадане на задължението на дружеството по чл. 31, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2 и е ирелевантна за законосъобразността на ПАМ. Нормата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК

предоставя широка дискреция на органа за вида на принудителната мярка. Тя трябва да бъде конкретна, да бъде насочена към предотвратяване и отстраняване на нарушение, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите и да има срок за изпълнение. Административният орган в случая е приложил мярка, която по своя вид безспорно е конкретно действие. Мярката е повторение на законово установено задължение за публично оповестяване на посочената информация. Тя има определен срок на изпълнение. Предвид това настоящият състав приема, че приложената спрямо дружеството мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на органа и при спазване на изискванията за законосъобразност, съгласно чл. 169 от АПК .

Наложената с оспореното решение принудителна административна мярка е в съответствие и с целта на

специалния закон. Освен, че представлява нарушение на законовото задължение, непредставянето на ГКФО обективно възпрепятства осъществяването на надзорните правомощия на КФН. Без осигуряването на необходимата информация надзорният орган не би могъл да изпълни законовите си задължения и да гарантира изпълнение на визираните в чл. 1, ал. 2 от ЗППЦК

цели. Също така инвеститорите не биха разполагали с информация в установения от закона обем и формат, което би застрашило техните интереси и би довело до нарушение на ефективността и стабилността на капиталовия пазар като висша, защитена от закона, цел.

Предвид изложеното, жалбата, по изложените в нея съображения, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на съдебни разноски в производството - за защита от юрисконсулт, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника разноски в размер на 300 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] със седалище в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Е. А., срещу решение № 464-Е от 10.06.2015 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, потвърдено с решение №634-Е/ 31.07.2015 г. на Комисията за финансов надзор.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място],[жк], [улица], представлявано от изпълнителния директор Е. А., да заплати на Комисията за финансов надзор с адрес в [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 300 лв. (триста лева).

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на върховния административен съд.

Особено мнение: