Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, чрез юрисконсулт Р. Л. срещу решение № 36 от 21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 78/2013 г. на Административен съд – Кюстендил в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца 42 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника за периода от 18.08.2010 г. до 22.04.2012 г., изразяващи се в предоставяне на некачествена и негодна храна в затвора в [населено място] дол, ведно с лихвата за забава в размер на законната лихва от датата на исковата молба – 16.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е обжалвано и в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Б. М. 63 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника за периода от 27.09.2010 г. до 24.03.2012 г., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното плащане, които действия и бездействия били по предоставянето на негодна, кална питейна вода в затвора в [населено място] дол, както и в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Б. М. сумата от 140 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, които се изразяват в осъществен побой и физически тормоз на лишени от свобода за периода от 08.07.2011 г. до 22.04.2012 г., ведно с лихвата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба на ГДИН се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционното решение в осъдителната част и да...