Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] и от Бихчет И. А., чрез процесуалния си представител адв. И. П. срещу Решение № 1097 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 3138/2013 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 21 състав в съответните му обжалвани части.

Касаторът – и. д. директор на дирекция „ОДОП“ – [населено място] обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., относно задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. за горницата над 15244, 85 лева и лихва в размер над 11 629, 25 лева; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 40291, 49 лева и лихва в размер над 25047, 76 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 65 794, 08 лева и лихви в размер над 30 790, 95лева, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на Б. И. А. разноски в размер на 13 499, 70 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението се явява немотивирано относно приетото от съда начално салдо към 01.01.2006 г. в размер на 606 386, 98 лева, доколкото не са изследвани освен приходите в периода от 1999 г. - 2005 г. и направените от лицето разходи /освен разходите за издръжка/. Касаторът оспорва като неправилен извода на АС Варна за действителното получаване като приход на сумата от 880 000 лева през 2008 г. под формата на заем от лицето Х. И. Х. с оглед липсата на убедителни доказателства за реалното предоставяне на посочената сума. Иска се отмяната на решението в посочената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ФЛ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба на и. д. директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] – Б. И. А. оспорва същата и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Касаторът Б. И. А. обжалва решението в отхвърлителната му част, като счита, че същото е неправилно. Поддържа становището, че РА е издаден от материалнонекомпетентен орган и следва да бъде прогласен за нищожен. Допълнително счита, че в РД и в РА липсват фактически констатации за определяне на годишната данъчна основа за всяка една от процесните години. Иска отмяната на решението в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отмени РА в тази част. Претендират се разноски по делото.

Ответната страна по касационната жалба на Б. И. А. – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място], не изразява становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] и за неоснователност на касационната жалба на ФЛ.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] е основателна, а касационната жалба на Б. И. А. – неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Варна е бил Ревизионен акт №[ЕИК] от 24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 365 от 25.07.2013 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2008 г. в общ размер на 402 035, 28 лева главница и 215 098, 99 лева лихви.

Приходните органи са установили наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за облагане на ревизираното лице по специалния ред на чл. 122, ал. 2, респ. чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Констатирано е, че ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и се явява данъчно задължено лице относно доходите, получени през процесните години от източници в страната и в чужбина. Ревизиращите са констатирали, че за всички данъчни периоди е налице превишение на установените разходи над декларираните доходи на лицето, т. е. доходите не отговарят на имущественото и финансово състояние, както и са налице данни за укрити доходи с оглед обстоятелството, че са изразходвани парични средства в брой, за които няма доказателства за получаването им в брой от ревизирания субект. За 2006, е установен недостиг на парични средства в размер на 6199, 45 лева, за 2007 г. в размер на 1 130 390, 68 лева и за 2008 г. в размер на 1 132 856, 98 лева. Освен това е констатирано, че през всяка една от годините са реализирани и други доходи от лицето, които също следва да се включат в общата годишна данъчна основа /доходи от договор за управление и контрол; доходи от стопанска дейност по извънтрудови правоотношения; доходи от продажба на недвижимо и движимо имущество; платени лихви от предоставени заеми/. За 2006 г. годишната данъчна основа в размер на 73 492, 10 лева включва: сумата в размер на 6199, 45 лева /недостиг на парични средства/; 62481, 65 лева – доход от продажба на недвижим имот; 1350 лева – доход от продажба на МПС; 2461, 06 лева – доходи по договор за управление и контрол. За 2007 г. годишната данъчна основа в размер на 1 138 786, 39 лева включва: сумата в размер на 1130390, 68 лева /недостиг на парични средства/; 3178, 23 лева – доход от стопанска дейност, извършени действия по ликвидация на [фирма] от [фирма]; 5217, 48 лева – доходи по договор за управление и контрол; 3178, 23 лева – доходи от стопанска дейност по извънтрудови правоотношения. За 2008 г. годишната данъчна основа в размер на 1267591, 63 лева включва: сумата в размер на 1132856, 98 лева / недостиг на парични средства/; 5349, 65 лева – доходи по договор за управление и контрол; 129835 лева – платени лихви по предоставени заеми.

АС Варна е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. За да достигне до извода за изменение на РА в частта на задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и ги е определил в по-нисък размер, на първо място, първоинстанционният съд е формирал извод за наличието на начално салдо към 01.01.2006 г. в размер на 606 386, 98 лева вместо нулево начално салдо според приходните органи. Въз основа на началното салдо към 01.01.2006 г. съдът е установил, че към 31.12.2006 г. крайното салдо ще бъде 1 849 934, 36 лева. Това салдо е прието за начално за следващата година – 01.01.2007 г., но според съда към 31.12.2007 г. салдото е отрицателно и е в размер на – 171 932, 96 лева. За процесната 2008 г. е установено крайно отрицателно салдо за сумата от – 779 201, 94 лева, въпреки че АС Варна е изложил конкретни съображения за отчитане като доход през същата година на сумата от 880 000 лева по договора за заем с лицето Х. Х.. Съобразно тези констатации съдът е извършил преизчисление на данъчната основа по чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и е намалил размера на задълженията.

Обжалваното решене е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения: 1. По касационната жалба на Б. И. А.

Решението в обжалваната отхвърлителна част се явява постановено при правилно прилагане на материалния закон.

1.1.Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на оспорения РА поради липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията.

Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК, е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8 ДОПК, като критериите за това са с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК: по т. 1 от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т. 2. от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци.

В изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на ТД на НАП – [населено място] е издал заповеди, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП – [населено място], които имат право да издават заповеди за извършване на ревизия и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел „ревизии” и началниците на сектор „ревизии”, като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /И./, където работят тези лица. Лицето, издало ЗВР е орган по приходите в сектор „Ревизии” към дирекция „Контрол” от ТД на НАП – [населено място], който е компетентен да издава заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, респ. чл. 119 от ДОПК. Посочването в заповедите, че органът е с месторабота И. не означава, че той има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище и постоянен адрес само в този район.

В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие „изнесено работно място”, поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат постоянен адрес или седалище за юридическите лица в района на изнесеното работно място. Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл. 7 ДОПК принадлежи на териториалната дирекция. С решение № РМФ – 286 от 19.12.2009г. на Управителния съвет на НАП е одобрена организационно – управленската структура на ТД на НАП, съгласно която в състава на Териториална дирекция на НАП – [населено място] влизат като териториален обхват на дейност бившите териториални дирекции на НАП – [населено място], Р., С., Шумен, Р., Д., С. и Т..

В случая ревизията е извършена по отношение на местно задължено лице и компетентният орган по възлагане на ревизията се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – т. е. от тази териториална дирекция на НАП, в чийто район се намира постоянният адрес на физическото лице/едноличния търговец. В случая това е ТД на НАП [населено място]. В този смисъл е и разрешението по т. 1 от ТР № 6 от 25.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на О. на Върховен административен съд, според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Това означава, че РА не е нищожен, до който извод е достигнал правилно АС В..

1.2.Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на извода на АС Варна за допуснати в хода на ревизията съществени процесуални нарушения. Този довод е бил поддържан и пред първата инстанция, която го е приела за необоснован и в тази връзка съображенията, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

1.3. Изводът на АС Варна за наличието на основание по чл. 122, т. 2 и т. 7 от ДОПК се подкрепя от събраните по делото доказателства, като съдът е установил правилно фактическата обстановка за всяка една от процесните години и е обсъдил задълбочено всички възражения на ревизираното лице.

А. Приел е за недоказано реалното получаване на сума от 320 000 лева през 2002 г. от физическото лице – касае се за сума за възстановяване по решение на СГС № 161 от 14.12.2001 г., за която е представен ПКО 501-20 от 18.02.2002 г. за постъпване на сумата в касата на ЕТ, както и РКО № 501-22 от 20.02.2002 г. за изплащане на сумата от касата на ЕТ на РЛ. Последното РКО е оспорено от процесуалния представител на данъчната администрация, като РЛ не представило доказателства относно счетоводната документация на ЕТ за установяване на факта на движение на посочената парична сума.

Б. Съдът е възприел като правилно изключването като доход на сумата от 180 000 лева, изтеглена от касата на ЕТ по договор за временна финансова помощ, сключен с „Бриндел Л.“. Доказано е сключването на договор между търговците, както и с ПКО 501-13 от 14.03.2001 г. сумата е постъпила в касата на ЕТ. В хода на съдебното производство за първи път РЛ представя РКО № 501-11 от 15.03.2001 г., като този частен документ успешно е оспорен от данъчните органи по реда на чл. 193 от ГПК. Правилно е приета липсата на доказателства за реалното изтегляне на сумата от касата на ЕТ от физическото лице.

В. Касационната инстанция възприема мотивите на първостепенния съд за законосъобразното невключване от страна приходните органи като доход в началното салдо към 01.01.2006 г. на сумите по договор за съвместна дейност, сключен между [фирма] и дружеството „U. DRVO“, в общ размер на 1 976 500 лева, тъй като не са ангажирани доказателства за движението на тези парични суми от касата на ЕТ към физическото лице.

Г. Обоснован съобразно доказателствата по делото е и изводът на АС Варна за правилно определената с РА действителна продажна цена за сумата от 80 000 евро по сделката, извършена на 27.09.2006 г. с нотариален кат № 17, том X., дело № 1968/27.09.2006 г. На стр. 13 от обжалвания съдебен акт подробно са обсъдени съдържанието на предварителния договор от 29.08.2006 г., нотариалния акт от 27.09.2006 г., копие на банково бордеро за преведена сума от 65 000 евро по сключения договор на 29.08.2006 г. по сметка на [фирма], разписка от 10.10.2006 г. за плащане на сума в размер на 15 000 евро, констативен протокол, заверен нотариално на 08.08.2013 г., като съдът е приел за действителна цената, уговорена в предварителния договор, а не тази, отразена в НА. Не е ценил констативния протокол, представен за първи път в съдебното производство, доколкото същият е нотариално заверен на 08.08.2013 г. и обосновано е формирано заключението за изготвянето му за нуждите на процеса.

2

. По касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП

Решението в частта, в която е отменен РА относно горницата на посочения размер на задълженията по ЗОДФЛ отм. за 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. ведно с лихвите за забава, е постановено в нарушение на материалния закон.

2.1. Основателно е твърдението на касатора за необоснованост на извода на съда за наличието на начално /разполагаемо/ салдо към 01.01.2006 г. в общ размер на 606 386, 98 лева.

Въз основа на задълбочен анализ на финансовото и имуществено състояние на РЛ за периода от 1999 г. – 2005 г. вкл. ревизиращите органи са приели, че към 01.01.2006 г. не е налице начално салдо при изготвяне на паричния поток за процесната година. Според съда тази констатация е неправилна. Позовавайки се на заключението на в. л. по ССчЕ, АС Варна счита, че в началното салдо към 01.01.2006 г. следва да се включат сумите: 631.94 лева – наличност по банкови сметки на РЛ; 390 000 лева – сума от прехвърляне на предприятието на ЕТ; 25 000 лева от продажба на недвижим имот и 200 000 лева – сума, представляваща предоставен заем от А. Новидикис, като от тях се приспадне сумата в размер на 13 948, 50 лева / разходи за издръжка/. За да приеме така посочената сума за начално салдо, АС Варна е развил съображения, че през посочения период не е имало забрана за получаване на крупни суми в брой, както и че самите данъчни органи са установили безспорно, че тези суми за получени от РЛ. Както правилно е отбелязано в касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – В., действително за така посочените суми е констатирано от ревизиращите получаването им от ФЛ, но едновременно с това данъчните органи са установили извършването на значителни разходи през същия период преди 01.01.2006 г. В РД и в РА е отразено, че лицето е направило следните разходи: - предоставило е заем на [фирма] на 09.03.2005 г. в размер на 281 142, 25 лева; - предоставило е заем в размер на 350 000 лева на И. И. на 01.06.2005 г.; - направило е дарение от 80 000 лева на С. М. П. на 05.01.2005 г. Тези разходи въобще не са коментирани от първоинстанционния съд, въпреки подробното им обсъждане от страна на ревизиращите органи видно от стр. 7 – стр. 9 от РД. След като на базата на наличните документи, събрани в хода на ревизията приходните органи са установили както придобиване на доходи в определен размер, така и са извършили съпоставка с реализирани в същия период разходи, то необосновано и неправилно АС В. не ги е взел предвид при обсъждане на въпроса за наличие или липса на начално салдо към 01.01.2006 г. Следователно, изводът му за начално салдо в размера, посочен по-горе не съответства на доказателствения материал, приобщен делото. Според ревизиращите органи общият размер на доказаните парични средства по данни от подадени Г. по чл. 41 от ЗОДФЛ отм. и представени документи за периода от 1999 г. до 2005 г. е за сумата от 397 158, 48 лева и съответно, извършени разходи на парични средства за в общ размер на 711 142, 25 лева, т. е. налице е превишение на разходите над приходите за периода от 01.01.2006 г. Отделно от това няма данни по делото / а напротив се установява точно обратното видно от приложените писма на л. 195 и л. 205 от делото/ лицето или съпругата му да са ползвали банков сейф / касета/. Обосновано данъчните органи са изследвали дали лицето е разполагало с определена парична сума към 01.01.2006 г., като движението по банковите сметки не представлява разполагаема парична сума и затова сумата от 631.94 лева – наличност по банкови сметки на лицето също не следва да бъде взета предвид като начално салдо към 01.01.2006 г. Дори и при съпоставка на приетите от първоинстанционния съд получени доходи към 01.01.2006 г. в размер 606386, 98 лева с направените от лицето разходи в размер на 711 142, 25 лева, се получава превишение на разходите над приходите и не е налице разполагаема сума към 01.01.2006 г. Допълнителен аргумент за изследване на разходите за периода преди 2006 г. и съответно, самият размер/ 711 142, 25 лева/ не се оспорва от ревизираното лице, тъй като същото още в хода на ревизията е представило таблица за доказване на началното салдо към 01.01.2006 г. / на л. 2046 от делото/.

Следователно, правилно с РА е прието нулево начално салдо към 01.01.2006 г.

2.2. Основателен е и другият довод на касатора за неправилното от съда включване като доход на сумата от 880 000 лева през 2008 г. Съгласно представен договор за временна финансова помощ от 11.02.2008 г. Б. А. получава в заем от Х. Х. сумата от 880 000 лева, като е уговорено същата да бъде върната в срок до 10.12.2008 г., като е приложена разписка за взета сума от 11.02.2008 г. и разписка за върната сума от 10.12.2008 г. Съдът е ценил тези доказателства и доколкото същите не са оспорени от данъчната администрация, е формирал извода, че сумата от 880 000 лева действително е предадена от Х. Х. на РЛ на посочената дата – 11.02.2008 г. АС Варна е отчел и факта, че заемодателят е извърши продажба на свой собствен недвижим имот в размер на 450 000 евро на 18.12.2006 г., което означавало, че той е разполагал с посочените парични средства към датата на предоставяне на сумата през м. 02.2008 г.

Така развитите съображения от АС Варна не се споделят от настоящата инстанция доколкото съдът изолирано е изследвал съдържанието на частните писмени документи, без да обсъди останалите констатирани от приходните органи факти, касаещи възможността на заемодателя на предостави посочената сума в значителен размер. Действително в края на 2006 г. заемодателят е получил сума в размер на 450 000 евро от продажба на недвижим имот в [населено място]. От друга страна, още в хода на ревизията / отразено на стр. 14 от РД/ е констатирано, че през 2008 г. лицето Х. Х. е предоставило заеми на [фирма] в размер на 875583 лева: на 04.02.2008 г. в размер на 100000 евро, върнати на 08.07.2008 г. и на 16.06.2008 г. сума в размер на 680 000 лева. С влязъл в сила РА, издаден на [фирма] е установено, че при извършената насрещна проверка на заемодателя Х. Х. декларира същият източник на доход в размер на 450 000 евро / придобит от продажба на недвижим имот в [населено място] през 2006 г. Следователно, въпреки наличието на договори и разписки за предаване и връщане на заетата сума, не е доказана потенциалната възможност на заемодателя да предостави посочената сума в значителен размер на РЛ. Т.е. тази сума не следва да се включва като доход в паричния поток за 2008 г. От друга страна, в приложената към РД справка / приложение № 6 – на стр. 2162-2158/ са отразени като доход сумата от 880 000 лева на 10.02.2008 г. и съответно, като разход в същия размер на 10.12.2008 г., т. е. при това положение се получава нула и следва да се вземат предвид останалите доходи, респ. разходи за цялата отчетна година.

2.3. Касационната инстанция намира, че след като към 01.01.2006 г. не може да бъде признато положително начално салдо за РЛ съобразно мотивите в т. 2.1, то това означава, че подходът на съда за изменение на началното и на крайното салдо за следващите периоди е неправилен. Това оказва влияние и върху резултата за съответната данъчна година. След като за всяка от процесните години в хода на ревизията са констатирани определени приходи, респ. определени разходи, подробно описани в приложенията към РД и за които са налице приобщени документи за получаването или разходването на сумите, то следва да се приеме за законосъобразно приетото от приходните органи за наличие на доходи с неустановен произход. За 2006 г., 2007 г. и 2008 г. е констатирано превишение на разходите над приходите в следните размери: 6199, 45 лева, 1 130 390, 68 лева и на 1 132 856, 98 лева. При правилно прилагане на материалния закон с РА е определена обща годишна данъчна основа за 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като са включени и доходи от други източници/ описани по-горе в мотивната част на настоящото решение/и съответно, е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ / отм. / и по чл. 48 от ЗДДФЛ ведно с лихвите за забава.

Следователно, решението в частта, в която РА е отменен относно задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. горницата над 15244, 85 лева до 16732, 70 лева и лихва в размер над 11 629, 25 лева до 11948, 47 лева; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 40291, 49 лева до 272 016, 88 лева и лихва в размер над 25047, 76 лева до 155 483, 08 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 65 794, 08 лева до 113 285, 70 лева и лихви в размер над 30 790, 95 лева до 47 667, 44 лева, се явява неправилно и следва да се отмени, като спорът се реши по същество и бъде отхвърлена жалбата на Б. А. срещу РА в тази му част. В останалата част решението се явява правилно, включително и в частта, в която в полза на дирекция „ОДОП“ – [населено място] е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 417, 98 лева.

Относно разноските: С оглед уважаването на касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] решението следва да се отмени и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на Б. А. сума в размер на 13 499, 70 лева и се постанови друго, с което ФЛ бъде осъдено да заплати на дирекция „ОДОП“ – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 8701, 34 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на О. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1097 от 13.05.2014 г. по адм. дело № 3138/2013 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, 21 състав в частта, в която по жалба на Б. И. А. е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., относно задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. горницата над 15244, 85 лева до 16732, 70 лева и лихва в размер над 11 629, 25 лева до 11948, 47 лева; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за горницата над 40291, 49 лева до 272 016, 88 лева и лихва в размер над 25047, 76 лева до 155 483, 08 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за горницата над 65 794, 08 лева до 113 285, 70 лева и лихви в размер над 30 790, 95 лева до 47 667, 44 лева, както и в частта, в която дирекция „ОДОП“ – [населено място] е осъдена да заплати на Б. И. А. разноски в размер на 13 499, 70 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. А. срещу Ревизионен акт №[ЕИК] от 24.04.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В., относно задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. за сумата над 15244, 85 лева до 16732, 70 лева и лихва в размер над 11 629, 25 лева до 11948, 47 лева; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 40291, 49 лева до 272016, 88 лева и лихва в размер над 25047, 76 лева до 155 483, 08 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 65 794, 08 лева до 113 285, 70 лева и лихви в размер над 30 790, 95 лева до 47 667, 44 лева.

ОСЪЖДА Б. И. А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 8701, 34 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.