Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и касационен протест на участвалия като страна в първоинстанционното съдебно производство представител на Върховна касационна прокуратура прокурор В. М. против решение № 4461от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9500/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, като касационният жалбоподател КЕВР иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т 3 от АПК, а изготвилият касационния протест твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби.
Ответникът, [фирма], редовно призован, се представлява от адв. Ц., който оспорва касационните жалба и протест, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество и в депозиран по делото писмен отговор.
Ответниците, [фирма] и [фирма], редовно призовани, не изпращат представители,
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на съдебното решение на развитите в протеста и касационната жалба доводи.
Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба и касационният протест са предявени в срока по чл. 211 от АПК от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, намира същите за допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от [фирма] – [населено място] / впоследствие преименувано на [фирма]/ чрез адв. Ст.Ц. срещу Решение № Ц-030 от 28.06.2010 г. на ДКЕВР в частта му по т. ІІ.1, ІІ.2, ІV.9,ІV.10 и ІV.11. С т. ІІ.1 Комисията е утвърдила цена, по която "Национална електрическа компания" ("Н.") ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, продава електрическа енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества, в размер на 72, 24 лв./МВтч, в това число цена на услугата обществена доставка - 1, 32 лв./МВтч при посочени ценообразуващи елементи. С т. ІІ.2 Комисията е утвърдила цена без ДДС, по която същото дружество, в качеството му на преносно предприятие, пренася електрическа енергия през електропреносната мрежа в размер на 9, 64 лв./МВтч при определени ценообразуващи елементи. Определена е добавката към цената за пренос на зелена енергия в размер на 3, 03 лв./МВтч, също с посочени елементи. Посочени са прогнозното количество електрическа енергия, доставени в електропреносната и електроразпределителната за продажба и пренос при посочени елементи и добавката към цената за пренос на високоефективно комбинирано производство в размер на 2, 19 лв./МВтч. Посочено е и общото количество доставена електрическа енергия за продажба и пренос и доставена такава от високоефективно комбинирано производство от краен снабдител за продажба. С т. ІV.9 са утвърдени цени без ДДС и акциз, по които жалбоподателят [фирма] пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители, като същата за преноса през мрежата на средно напрежение е 0, 00879лв./МВтч, а през тази на ниско напрежение е 0, 03518 лв./МВтч. С т. ІV.10 е утвърдена цената за достъп на дружеството до електроразпределителната мрежа без ДДС в размер на 0, 00826 лв./МВтч. С т. ІV.11 са определени ценообразуващите елементи общо за цените по т. ІV.9 и т. ІV.10 както следва: необходими годишни приходи за третия ценови период - 195827 лв. и прогнозни количества електрическа енергия за третия ценови период - 5096382 МВтч.
С решение № 4461 от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. 9500/2010 г., което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, тричленния състав на ВАС,V отделение е оставил без разглеждане жалбата на [фирма]- [населено място], преименовано в [фирма], срещу т. ІІ.1 и ІІ.2 от Решение № Ц-030/28.06.2010г. на ДКЕВР, прекратявайки делото в тази част, и е отменил като незаконосъобразно същото решение на енергийния регулатор в частта му по т. ІV.9, т.ІV.10 и т.ІV.11, като е върнал административната преписка на ДКЕВР за ново произнасяне по Заявление вх.№ Е-13-45-76 / 30.03.2010г. съгласно указанията, съдържащи се в мотивите на съдебното решение.
Съдебното решение е атакувано с касационната жалба и касационния протест единствено в отменителната му част, поради което същото в частта му, в която жалбата на [фирма] / сега [фирма] / срещу т.ІІ.1 и т.ІІ.2 от Решение № Ц-030/28.06.2010г. на ДКЕВР е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е влязло в законна сила.
За да отмени т.ІV.9, т.ІV.10 и т.ІV.11 от решението на ДКЕВР, съдът е приел, че, макар административният акт да е постановен от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, същият е незаконосъобразен в обжалваната му част, тъй като е издаден в нарушение на действалите към датата на постановяването му материалноправни разпоредби. При определяне на цените за пренос на електроенергия и за достъп на жалбоподателя до електроразпределителните мрежи неправилно била приложена изменената т. 38 от Указанията на ДКЕВР, приета с Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010г., което към датата на постановяване на
Решение № Ц-030/28.06.2010г. не е било влязло в сила, а впоследствие е отменено от ВАС. Съдът е приел за неоснователни доводите на Комисията за това, че решението на ДКЕВР, с което е изменена т. 38 от Указанията, намаляваща допустимия и утвърден размер на технологичните разходи за втория регулаторен период за [фирма] от 17, 8 % на 15 %, подлежи на незабавно изпълнение, а съдебното решение за отмяната й действа занапред и няма обратно действие. Според състава на ВАС, V отделение отмяната на т. 38 от Указанията има обратно действие, разпоредбата на приложената при определяне на цените за пренос и достъп до електроразпределителните мрежи за втория регулаторен период по отношение жалбоподателя изменена т. 38 от Указанията се счита, независимо от незабавното й приложение, за незаконосъобразна от момента на приемането й, поради което отмяната й влече с обратна сила незаконосъобразност и на постановеното в нейно приложение Решение № Ц-030/28.06.2010г. на ДКЕВР.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на тричленния състав на ВАС, V отделение. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, Постановено е при цялостно и пълно изяснена фактическа обстановка, при обсъждане на всички събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано и съответства на приложимите материалноправни разпоредби.
Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост съдебния акт поради факта, че Решение № Ц- 030/28.06.2010г. на ДКЕВР не е в сила, тъй като е изчерпало своето действие и е заменено с Решение №Ц-22/29.06.2011г. на ДКЕВР, в сила от 1 юли 2011г. В случая са налице два самостоятелни административни акта, издадени на собствено основание, действащи за различни периоди от време и подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Решение №Ц-22/29.06.2011г. на ДКЕВР, в сила от 1 юли 2011г., е нов индивидуален административен акт, който не отменя предходния такъв и не се отразява на неговата обжалваемост. Двете цитирани решения имат за предмет регулиране на цените за различни ценови години на втория регулаторен период. Същите засягат пряко и непосредствено правната сфера на енергийните предприятия – техни адресати, за които безспорно е налице правен интерес от оспорването им. Изпълнението на тези актове или изчерпването на действието им по време в хода на съдебното производство, не рефлектират върху правото на жалба, вече надлежно упражнено. Поради това съдебното производство пред тричленния състав не е лишено от предмет, както и не е налице отпаднал за [фирма] правен интерес за обжалване на Решение № Ц- 030/28.06.2010г. на ДКЕВР.
Неоснователни са и развитите в касационната жалба и касационния протест оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваните пред него точки от Решение № Ц- 030/28.06.2010г. на ДКЕВР, с които се определят цените за пренос на електрическа енергия и за достъп на жалбоподателя до електроразпределителните мрежи, са постановени в приложение на т. 38 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода „горна граница на приходите” за втория регулаторен период на ДКЕВР / Указанията/,приети през 2008г., като приложената т. 38 обаче е изменена с Протоколно решение на ДКЕВР №94/25.06.2010г. – обжалвано и впоследствие отменено с Решение № 10927/27.07.2011г. по адм. д. №10298/2010г. на ВАС, ІV отделение, оставено в сила с решение на петчленен състав на ВАС, І колегия, постановено по адм. д. № 1245/2012г. Безспорно съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) Протоколно решение№94/25.06.2010г., макар и обжалвано пред съда, подлежи на предварително изпълнение, поради което при постановяване на процесното решение № Ц-033/28.06.2010г. административният орган е приложил изменения текст на т. 38 от Указанията, макар изменението като обжалвано да не е влязло в сила.
Съдебните състави на ВАС, разгледали като първа и касационна инстанция жалбата срещу Протоколно решение №94/25.06.2010г. на ДКЕВР квалифицират това протоколно решение като индивидуален административен акт. Тази квалификация се явява задължителна и за настоящия съдебен състав при определяне действието на съдебното решение, с което протоколното решение на ДКЕВР е отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК ако оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, съдебното решение има действие по отношение на всички – т. е. това съдебно решение е конститутивно и отменя административния акт с обратна сила-т. е. от датата на издаването му /ex tunc /. С оглед това основно положение в АПК, т. 38 от Указанията на ДКЕВР, която е подлежала на предварително приложение и е залегнала в обжалваните части на Решение Ц-030, е била отменена с влязло в сила съдебно решение с обратна сила – т. е. от датата на приемането си на 25.06.2010г., което от своя страна влече незаконосъобразност и на последващия административен акт, издаден въз основа на отменения такъв. Решение № Ц-030/ 28.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в оспорената част е взето на основание изменената с Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г. т. 38 от Указанията, като предвид последващата отмяна на цитираното протоколно решение, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че незаконосъобразността на Протоколно решение на ДКЕВР № 94/25.06.2010 г., влече като правна последица незаконосъобразност и на Решение № Ц-030/ 28.06.2010 г. Обоснован в този смисъл е изводът на първоинстанционния съд, че технологичните разходи са съществен елемент при формирането на цената за [фирма] за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички потребители и тази за достъп до същата мрежа, като предвид факта, че тези разходи са определени въз основа на отменен административен акт, те са определени незаконосъобразно, поради което незаконосъобразно е определена и цената за достъп и пренос, което пък от своя страна води до противоречие на Решение № Ц-030/ 28.06.2010 г. с материалния закон.
По изложените съображения решението на ВАС, тричленен състав на V отделение не страда от визираните в касационната жалба и касационния протест пороци, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото ответникът по касационна жалба има право на своевременно претендираните от него и доказани по основание и размер съдебни разноски за касационната инстанция. Както касационният жалбоподател, така и протестиращия прокурор за направили в срок възражение за прекомерност на претенцията за разноски на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия намира възражението за прекомерност за основателно, тъй като уговореният адвокатски хонорар не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което на ответника по касация [фирма] следва да бъдат присъдени съдебни разноски в намален размер, а именно : в размер на 1000 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 4461от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9500/2010 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА
Комисия за енергийно и водно регулиране и Върховна административна прокуратура да заплатят на [фирма]- [населено място],[ЕИК] общо съдебни разноски в размер на 1000 / хиляда / лв за касационната инстанция. Решението е окончателно. Особено мнение: