Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане (обективирано в молба) от Х. К. Я. и Радост К. Я., и двамата от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 2856 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1299 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1112 от 03.12.2014 г. по адм. д. 488/2014 г. на Административен съд – София-област.
В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК. Твърди се, че заключението на вещото лице, въз основа на което е изграден първоинстанционният съдебен акт, е изготвено от лице, което не е вписано в списъка на вещите лица, поради което решението е постановено въз основа на негодни доказателства. В искането се излагат и доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като искането на жалбоподателите за назначаване на тройна съдебно - графологична експертиза в производството пред Административен съд – София-област, е оставено без уважение Претендира се отмяна на решението на Върховния административен съд (ВАС), и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по искането за отмяна – кметът на [община], чрез пълномощника си Е. М., в писмено становище излага мотиви за недопустимост на искането за отмяна, а в условията на алтернативност излага съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата – М. К. В., чрез пълномощника й адв.. М, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането за отмяна.
Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, намира по допустимостта на същото следното:
Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК като подадено от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, предложение 2 от АПК, е допустимо.
С решение № 2856 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1299/2015 г., Върховният административен съд, второ отделение е оставил в сила решение № 1112 от 03.12.2014 г. по адм. д. № 488 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-област. С посоченото решение административният съд е отхвърлил жалбата на Х. К. Я., Радост К. Я. и М. К. В. за прогласяване на нищожност на заповед № ЛС-01-1208/31.08.1989 г. на Председателя на Общински съвет – С., с която на основание чл. 93 от ППЗТСУ отм. е одобрено изменение на дворищната регулация между парцели I-1150 и II-753 в кв. 57 от дворищнорегулационния план на [населено място], [община], по червената линия съгласно графичната част на заповедта. За изясняване на спора, Административен съд – София-област с разпореждане № 695 от 19.05.2014 г., постановено по адм. д. № 488/2014 г. е назначил вещо лице С. Ц. за изготвяне на съдебно - графологическа експертиза. С протоколно определение от 23.06.2014 г. съдът е допуснал назначаването на допълнителна съдебно – почеркова експертиза по искане на процесуалните представители на жалбоподателите. Заключенията от експертизите са приети в съдебно заседание на 29.09.2014 г., в присъствието на искателите в настоящото производство и техните процесуални представители. В същото съдебно заседание експертизата е оспорена и е поискана нова допълнителна или тройна експертиза с първоначално поставените задачи. С протоколно определение от 29.09.2014 г., първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за допускане на една допълнителна или повторна експертиза. В съдебно заседание от 03.11.2014 г. процесуалният представител на Х. Я. е оспорил компетентността на вещото лице С. Ц. и отново е поискал назначаването на нова експертиза с друго вещо лице и със същите задачи. С протоколно определение от същата дата, Административен съд – София-област отново е оставил без уважение направеното искане за назначаване на повторна съдебно - почеркова експертиза, и е дал ход на съдебните прения. По жалбата административният съд се е произнесъл с решение от 03.12.2014 г. В мотивите е анализирал експертизата и се е позовал на заключението на вещото лице Ц., като е изложил мотиви за това. Счел е жалбата за неоснователна и я е отхвърлил.
Решението е обжалвано от жалбоподателите с касационна жалба пред Върховния административен съд. В нея се твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с назначаването на вещото лице Ц., кредитирането на заключението на единичната и допълнителната експертиза и отказът да се назначи тройна такава. Доводите са отчетени от касационната инстанция, като неоснователни. С решение № 2856 от 16.03.2015 г. по адм. д. № 1299/2015 г., Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд – София-област.
Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е неоснователно.
Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 от АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 от АПК отменителни основания. С искането за отмяна, така както е уточнено с молбата от 13.07.2015 г., се поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК. Според разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Искателите твърдят, че решенията на съдилищата са постановени на основата на негодно заключение. Изложени са подробни съображения за некомпетентността на вещото лице Ц., за заключението въз основа на което е счетена жалбата им пред първоинстанционния съд за неоснователна, отказът да се назначи тройна експертиза, както и други нарушения на съдопроизводствените правила. Не са представени, нито се твърди установяване на неистинност на заключението по съдебен ред. Преценено при тези данни, искането за отмяна по посоченото правно основание е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК урежда случаите на отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на заключение на вещо лице. Надлежен съдебен ред е редът, уреден в НПК и този по чл. 124, ал. 5 от ГПК. При липса на каквито и да било данни за установяване неистинността по един от двата способа, искането за отмяна се явява недоказано, а от там и неоснователно и следва да се отхвърли. Недопустимо е в производството по отмяна на влязло в сила решение да се разглежда и установителен иск за установяване на неистинност на заключението на вещото лице, който подлежи на разглеждане по общия исков ред и от друг компетентен съд. Невъзлагането на допълнително или повторно заключение от съда по реда на чл. 201 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с оглед спазване принципите на служебното начало и установяване на обективната истина, представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което ако е съществено, т. е. недопускането му би направило възможно постановяване на решение с различен резултат, е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, но не е основание за отмяна по чл. 239 от АПК. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в посочения текст на АПК.
По отношение на отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК, посочено в искането за отмяна, следва да се отбележи, че текстът на разпоредбата предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
Разпоредбата визира няколко хипотези, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав и е основание за отмяна на влязло в сила решение. Общото между тях е, че е нарушено процесуално право на страната да вземе участие лично или чрез надлежен представител в процеса, което е довело до нарушаване на правото й на защита и се е отразило върху правилността на постановеното от съда решение. Това тълкуване се налага и от правната същност и предназначението на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове - да се възобнови висящността на съдебното производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е порочен поради наличието на някое от изчерпателно предвидените основания. Производството за отмяна не представлява инстанционно производство, в него не се обсъжда наличието на основания за неправилност на съдебния акт, посочени в чл. 208 АПК.
В процесния случай искателите най-общо посочват като основание за отмяна хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, без да излагат конкретни съображения с какво е нарушено правото им на защита в процеса. Идентични възражения са развити и пред касационната инстанция, тъй като касаторите са твърдяли, че няма произнасяне на съда по направените от тях възражения. Тези доводи представляват по своето естество доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и могат да бъдат обсъждани само в инстанционното съдебно производство. От данните по делото е видно, че в производството пред първоинстанционния съд искателите са били редовно призовавани, явявали са се в откритите съдебни заседания лично и с процесуалните си представители адв.. О и адв. М., депозирали са писмени становища и са излагали своите доводи и възражения, на които е отговорено в първоинстанционното съдебно решение. Пред касационната инстанция също са постъпвали писмени становища и страните са участвали лично и с пълномощника си адв.. О в съдебното заседание, в което е изразила възраженията на касаторите и по които има произнасяне на съдебния състав. Предвид изложеното настоящият състав не установи да е допуснато нарушение на процесуални правила, в резултат на което да е било ограничено правото на участие или на защита на Х. Я. или на Радост Я..
По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице хипотезите по чл. 239, т. 5 от АПК, при които е допустима отмяната на влезли в сила съдебни актове.
Наред с горното следва да се отбележи, че по същество, претенцията на подателите на искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на решението на ВАС по адм. дело 1299/2015 г., второ отделение, и потвърденото с него решение № 1112 от 03.12.2014 г. по адм. д. № 488 по описа за 2014 г. на Административен съд – София-област, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна.
Поради изложените съображения, не са налице твърдяните основания за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора искането на ответната страна - кметът на [община], за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на О. на ВАС. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 300 лв. и трябва да бъде присъдено в този размер.
С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от Х. К. Я. и Радост К. Я., и двамата от [населено място], искане за отмяна (обективирано в молба) на влязлото в сила решение № 2856 от 16.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1299 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1112 от 03.12.2014 г. по адм. д. 488/2014 г. на Административен съд – София-област, на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК.
ОСЪЖДА Х. К. Я. и Радост К. Я., и двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на кмета на [община] сумата от 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: