Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от Районна потребителна кооперация „Септември“ – [населено място] (РПК „Септември“/Кооперацията) срещу решение № 56 от 22.10.2014 г. постановено по адм. дело № 109 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) – Шумен. От изложеното в жалбата може да се направи безспорен извод, че решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена жалбата на РПК „Септември“ срещу акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 00000209 от 24.02.2014 г. издаден от младши данъчен инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ („МДТ“) в [община] пазар.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалноправните разпоредби, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Излага, че съгласно ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), такса битови отпадъци (ТБО) се определя по видове дейности, но не и съгласно разграничението извършено в действащата в периода 2011 г. – 2013 г. Наредба да определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в [община] (НОАМТЦУОНП/Наредбата), в зависимост от качеството на задълженото лице, собственик на имота. Съгласно чл. 15, б. „б“ от Наредбата, за имоти на физическите лица ТБО е в размер на 5 промила върху данъчната оценка на имотите, а съгласно чл. 15, б. „г“ от Наредбата е в размер на 10 промила върху данъчната оценка за имоти, собственост на еднолични търговци и юридически лица. Сочи, че това разделение е противозаконно, предвид разпоредбите на ЗМДТ, който не допуска различие в таксите, с оглед вида на лицето, собственик на имота. Изводът на първоинстанционния съд, че общинският съвет не е допуснал нарушение на императивни законови разпоредби, противоречи на принципа на справедливост, прогласен в чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ и е в пълно противоречие с чл....