Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез упълномощен адв. Б. Ж., против решение № 475 от 02.12.2014г., постановено от Административен съд -

Велико Т. по адм. д. № 497/2014 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът развива тезата,

че всички действия, извършвани от комисията по провеждане на процесния търг е следвало да се протоколират, поради което не може факти и действия от значение за законосъобразното провеждане на търга да се установяват със свидетелски показания. Твърди, че изводът на съда за законосъобразност на оспорената заповед е изведен въз основа на свидетелски показания и е в противоречие с вписаното в тръжния протокол. М. В административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество с отмяна на незаконосъобразната заповед на директора на Музикално-драматичен театър "К. К." . Ответникът -

директорът на Музикално-драматичен театър /МДТ/ "К. К.", [населено място], оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Х., която с писмен отговор и с писмена молба пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересованата страна -

[фирма], [населено място], чрез упълномощен адв. М., в съдебно заседание и с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба

и излага подробни доводи за законосъобразно проведена тръжна процедура и за оставяне в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото при провеждане на търга не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Според участващия по делото прокурор е налице протокол от 02.06.2014 г. за резултатите от проведения търг за имота - предмет на търга, като е установено неточно отрязяване действията на Комисията в този протокол във връзка с наличието на удостоверение за липса на задължения към МДТ по отношение на единия участник в търга, който факт изцяло кореспондира със свидетелските показания дадени в съдебното заседание, проведено на 10.11.2014 г.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "В. 2010"ЕОО

Д за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 475 от 02.12.2014г. е

отхвърлено оспорването на [фирма], [населено място], срещу заповед № 08-34/02.06.2014 г. на директора на Музикално-драматичен театър "К. К.", [населено място]; осъдено е [фирма] да заплати на Музикално-драматичен театър "К. К.", [населено място] разноски по делото в размер на 500, 00 лв. и да заплати на [фирма], [населено място], разноски по делото в размер на 2000, 00 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Велико Т. е приел, че оспорената заповед не е процесуално незаконосъобразна и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на атакувания административен акт, който е издаден в съответствие с разпоредбите и целта на закона - чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗДС, вр. с чл. 13, ал. 5, вр. ал. 3 и чл. 51 и сл. от ППЗДС. Първоинстанционният съд е обсъдил възражението на жалбоподателя относно допуснатисъществени процесуални нарушения при провеждането на тръжната процедура, които се изразяват в липсата на логическо обяснение на възможността в плика с документи на [фирма], подаден на 30.05.2014 г., да се съдържа удостоверение с дата 31.05.2014 г., което обстоятелство е отразено в протокола от 02.06.2014г., който обективира работата на назначената тръжна комисия. В мотивите на съдебното решение е счетено, че не са осъществени двете, посочени от оспорващия хипотези - не е налице нарушаване на процедурата чрез предварително разпечатване на плика с документи и поставяне в него на въпросния документ и удостоверението не е неистински документ. Първостепенният съд е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ППЗДС. Преценил е, че съобразно общите правила за доказване по чл. 154 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването и тя се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. С оглед на това е счетено, че неблагоприятните последици от недоказването са за страната, претендираща правната последица, черпена от недоказания факт и тя носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица. Първостепенният съд се е позовал на събрани свидетелски показания на свидетелката П. И. М., което е заместник - директор на МДТ "К. К.", като е отчел факта, че протоколът от заседанието на тръжната комисия по същността си е официален свидетелстващ документ, но е приел, че допуснатите свидетелски показания не опровергават неговата вярност, поради което са кредитирни показанията на разпитаното лице, като съдът е отразил в обжалваното решение, че не намира основания за неговата заинтересованост. Ето защо първостепенният съд е счел, че чрез гласните доказателствени средства е установено от фактическа страна, че удостоверения за липса на задължения към МДТ са издадени и на двете дружества, като на [фирма] е издадено по негово заявление, получено е по-рано от кандидата и е приложено от него в плика с документи, а по отношение на [фирма] свидетелката твърди, че удостоверението е издадено по-късно, на 31.05.2014 г., след крайната датата на приемане на документи от МДТ. Според същата свидетелка издаденото удостоверение е било служебно приложено от комисията при отваряне на пликовете и то не се е намирало в плика на [фирма], а комисията го е присъединила след отваряне на пликовете. Свидетелката е разяснила, че [фирма] вече е било наемател на обект, стопанисван от МДТ, и е информирано за издаването на такъв документ, който не фигурира сред изискуемите тръжни книжа по търга. Изведено е заключение от свидетелските показания, че издаването на спорното удостоверение е практика на наемодателя, която е известна на жалбоподателя, който по своя инициатива се е снабдил с удостоверение, поради което тръжната комисия сама е приложила такова удостоверение за другия участник в търга, който го е спечелил. При тези данни първоинстанционният съд е счел, че въпреки непрецизното и некоректно протоколиране на действията на тръжната комисия, протоколът от заседанието за разглеждане, оценяване и класиране на ценовите предложения отговаря на условията по чл. 53, ал. 1 от ППЗДС и не е осъществено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно по следните съображения: При извършаната служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК относно съответствието с материалния закон съдът констатира, че първоинстанционният съд не е изискал окомплектоване на преписката относно провеждане на процесния търг, като не е указал на ответника да я представи в цялост, вкл. с доказателства относно компетентността на лицето, издало атакуваната заповед. Като правно основание за издаване на заповед № РД-25/29.04.2014 г. на директора на МДТ "К. К.", с която е открита процесната тръжна процедура, е посочено: чл. 16, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗДС и чл. 13, ал. 5, вр. ал. 2 от ППЗДС. Оттук следва, че се касае за отдаване под наем на недвижим имот, който е публична държавна собственост, но съдът не е указал, че следва да се приложи акт за публична държавна собственост, поради което той липсва от преписката. Следва да се има предвид, че такъв акт не е посочен дори като номер и дата на издаване в процесната заповед, както и в заповедта за откриване на процедурата, в тръжната документация и в протокола на комисията от 02.06.2014г. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗДС имоти или части - държавна собственост се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление. В конкретния случай процесният търг е не е открит и проведен от министър или от областен управител, с оглед на което е следвало да се установи дали директорът на театъра е ръководител на ведомство по смисъла на визираната законова разпоредба, както и да се ангажира доказателство относно предоставянето на процесния недвежим имот - публична държавна собственост в управление със съответния акт. Въпросите, свързани с компетентността на издателя на атакуваната заповед са от съществено значение за законосъобразността на оспорения административен акт и съдът при преценката по чл. 146, т. 1 от АПК е следвало служебно да установи горепосочените обстоятелства и да укаже на ответника да представи преписката в цялост с относимите документи.

Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, не споделя становището на първоинстанционния съд относно доказателствената тежест, която според мотивите на обжалваното решение следва да се носи от оспорващия, съгласно нормата на чл. 154 от ГПК. В случая са приложими разпоредбите на чл. 170 и чл. 171 от АПК, като първостепенният съд е следвало да се съобрази с императивния текст на чл. 170, ал. 1 от АПК. По силата на тази разпоредба административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Следователно при разглеждане на делото и при постановяване на съдебното решение доказателствената тежест е разпределена неправилно, което нарушение е съществено, защото е възпрепятствало страните да установят правнорелевантните факти и обстоятелства и е довело до необосновани правни изводи. Настоящият съдебен състав счита, че е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със заявеното от процесуалния представител на [фирма] в съдебно заседание на 15.09.2014г., оспорване на тръжния протокол от 02.06.2014г. в частта по т. 9, в която е вписано, че сред съдържащите се в големия плик документи на [фирма] е и удостоверение № РД-18-1-132/31.05.2014г. Упълномощеният адв. М. изрично е посочил, че оспорва съдържанието на този протокол. При това положение съдът е бил длъжен да открие процедура по оспорване на описания официален документ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК и да укаже тежестта на доказване по реда на чл. 193, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. В конкретния случай съдът не е открил процедура по оспорване на визирания официален документ и в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетел. Освен това настоящият съдебен състав счита, че разпитаното лице е било пряко и непосредствено заинтересовано от изхода на спора, тъй като е заместник - директор на МДТ "К. К." - ответник по делото, председател е на назначената тръжна комисия, чийто протокол е оспорен, както е и издател на спорното удостоверение № РД-18-1-132/31.05.2014г., поради което съдът недопустимо е кредитирал неговите показания и се е позовавйки се на тях е обосновал правните си изводи.

При тези данни Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че при постановяване на обжалваното решение са осъществени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до лишаване на страните в процеса от възможност за организиране на защитата им и които препятстват упражнавянето на съдебен контрол относно законосъобразното приложение на материалния закон.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че описаните нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав в същия съд, който следва да даде указания за окомплектоване на преписката с всички относими документи към процесния търг, да установи наличието на компетентност на лицето, издало атакуваната заповед и да даде указания за доказателствената тежест, съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК. При оспорване съдържанието на тръжния протокол от 02.06.2014г. да се открие процедура по оспорване на официален документ, която да се проведе чрез допустимите в закона доказателствени средства, без свидетелски показания, които са недопустими, съобразно забраната, посочена в чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК и при липса на изключенията, регламентирани в чл. 165 от ГПК.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 475 от 02.12.2014г., постановено от Административен съд

-

Велико Т. по адм. д. № 497/2014 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд

-

Велико Т.

с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: