Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. Д. ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ КАБУРОВАСЛАВИНА ВЛАДОВА
при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от съдиятаС. В. по адм. дело № 7312/2021
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията.
Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. чрез процесуалния му представител юрк. В., срещу решение № 461 от 04.06.2021г., постановено по адм. дело № 165/2021г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменена Заповед № 108 от 18.01.2021г. на Кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 225а ал. 1 и чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: „Навес с барбукю“, намиращ се в УПИ ХVII – 274, кв. 24 по плана на [населено място], общ. Пазарджик по жалбата на Д. И. от [населено място].
В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният обект не е строеж по смисъла на закона, а градински елемент, тъй като не отговаря на изискванията на закона нито по предназначение, нито по параметри. Твърди и неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като напротив посочва, че такива не са допуснати и е ясно и точно индивидуализиран строежът, нареден за премахване. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Д. И. с представено писмено становище от процесуален представител адв. П. твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С оспорената пред Административен съд – гр. Пазарджик е отменил Заповед № 108 от 18.01.2021г. на Кмета на община Пазарджик, с която е наредено на Д. И. да премахне незаконен строеж: „навес с барбекю“, намиращ се в УПИ ХVII – 274, кв. 24 по плана на [населено място], изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва – дървен навес с двускатна покривна конструкция, изпълнен като дървена конструкция, като от юг „лягя“ върху съществуващ гараж, а на север върху четири броя дървени колони, с размери 2,00/6,70 м. с височина от 2,40 до 3,00 м. На кота било. По описание конструкцията на навеса е дървена от дървени колони, прикрепени с метални анкерни планки към стоманобетонова основа и с покривна конструкция от греди и дървена обшивка, покрита с битумни керемиди и водоотвеждане с метален улук.
Административен съд – гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в протиоречие със закона. Посочил е, че от съдържанието на оспорената заповед е видно, че е неясно описанието на спорния строеж, доколкото не е било ясно как следва да бъде премахнат строежът, за който се приема, че е незаконен и следва ли да се премахнат части от обекти, с които той контактува в частност стена на гараж, на която се подпира. В тази връзка е приел, че спорният строеж не е в достатъчна степен индивидуализиран. Приел е и че не е налице извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а спорният обект притежаа характеристиките на такъв по чл. 151 т. 12 ЗУТ, тъй като не е трайно прикрепен към пода, изпълнен е от сглобяеми елементи, които могат да се демонтиран без да се разруши целостта на изградения навес и без да се наруши харакретистиката му на парков елемент. Приел е и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила досежно начина на обявяване на съставения констативен акт, въз основа на който е издадена заповедта, по реда на § 4 ДР на ЗУТ, при липса на предпоставките за прилагането му. По тези съображения е отменил оспорената заповед. Решението е неправилно.
Изводът на АС – гр. Пазарджик, че се касае за обект по чл. 151 т. 12 ЗУТ, а не за строеж в настоящия случай е неправилен. Най – напред мотивите, които съдът е изложил за да обоснове извод за наличие на обект по чл. 151 т. 12 ЗУТ, не се отнасят за такъв, а за преместваем обект, тъй като съдът се е позовал на това, че спорният обект може да се демонтира в цялост. Предпостаките обаче да се приеме за преместваем обект не са налице с оглед на изискването досежно предназначението на преместваемите обекти, а именно това, че такива са предвидени само за търговски цели, но не и за лични такива. От събраните по делото доказателства, включително СТЕ, безспорно се установява Д. И. е изградила спорния „навес с барбекю“ с изцяло дървена конструкция, с дървени подпорни греди, и с покривна конструкция от греди, дървена обшивка и битумни керемиди, като същият е прикрепен с метални планки към бетонна плоча на основата, а барбекюто е изградено с монолитни стоманобетонни елементи и зидан комин. Безспорно е установено, че навесът с барбекюто е изграден без строителни книжа. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, приета по делото в констативната й част досежно техническите характеристики на обекта, но не и досежно правните извода в нея, се установява, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява обект по чл. 151 т. 12 ЗУТ, а именно градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над прилежащия терен. Становището на вещото лице, че спорният обект представлява такъв по чл. 151 т. 12 от ЗУТ е правен извод, който излицза извън неговата компетентност, а е от тази на съда. От доказателствата и описанието на обекта се установява, че се касае за строеж от допълващото застрояване, а не за градински елемент, каквато би била перголата, пейки или фонтани, декоративни решетки за цветя и сянка например. Освен това дори от СТЕ се установява, че спорният навес е с височина над допустимата в определени части и досежно максимално допустимата височина от 2,50 по чл. 151 т. 12 от ЗУТ, а именно кота било е с височина 3,00м. Граднисктите и парковите елементи по посочената разпоредба не следва да са изградени от материали, които отговарят на понятията за строеж, а в случая са налице и дървена носеща конструкция, както и масивен дървен покрив. Нормите по проектиране и разрешителният режим за строежите във всички държави е установен с оглед осигуряване на защитата на живота и здравето на гражданите при осъществяването им с оглед одобряването на съответните проекти, изработени и контролирани от лица със съответна специална подготовка с оглед осигуряването на безопасност в конструктивно отношение на извършването им. В случая от извършителя на строежа тези разпоредби са нарушени, като за строеж, за които е изискуемо издаването на разрешение за строеж, такова не е издадено. Това съответно прави строежа незаконен, поради и което са били налице предпоставките по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ за издаване на заповед за премахването му
Най – накрая неправилен е извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради нарушената процедура по връчване на констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Това е така, тъй като макар и действително да е допуснато нарушение, то не е от категорията на съществените, както е отбелязал и съдът в решението. А само допуснато съществена нарушение на административно производствените правила е основание за отмяна на административен акт като незаконосъобразен. Посоченото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не е нарушено правото на защита на адресата на заповедта, тъй като за него не е била преклудирана възможността да наведе всички свои възражения, включително срещу констатациите в констативния акт, и на етапа на съдебното производство, което е и направено. Неправилен е извода на съда и че спорният, нареден за премахване строеж, не е индивидуализиран ясно и не може да се разбере дали подлежи на премахване и стена на гараж, върху която частично стъпва навеса. Напровит от оспорената заповед става пределно ясно, че за премахване е нареден навеса с барбекюто, без да се засягат гаража или стена – дувар, на която частично стъпва, съответно спорният стореж е индивидуализиран в достатъчна степен.
Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Пазарджик е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Д. И. срещу заповед Заповед № 108 от 18.01.2021г. на Кмета на община Пазарджик.
Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски по делото и следва да бъде уважено за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева. Искането на ответника по Д. И. за присъждане на разноски е неоснователно предвид изхода на спора, поради което не следва да бъде уважено, като диспозитив се постановява само при осъждане на страна за разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 461 от 04.06.2021г., постановено по адм. дело № 165/2021г. на Административен съд – гр. Пазарджик И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. от [населено място], общ. Пазадржик срещу Заповед № 108 от 18.01.2021г. на Кмета на община Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. И. от [населено място], общ. Пазарджик да заплати на О. П. сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Илияна Дойчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Е. К. п/ Славина Владова