Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г., от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Р., срещу решение № 1238/07.03.2012г. постановено по адм. дело №7159/2011г. по описа на Административен съд – София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила както и необосновано – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК.

Касационният ответник – началникът на Специализирано полицейско управление – София при Дирекция „Специализирани полицейски сили” към Главна дирекция „Охранителна полиция” – МВР редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна с правен интерес и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на Д. Д. Г. старши полицай в група „БНТ” на сектор „Охрана на БНТ, БНР, БТА и КРС” от „Охранителна дейност и специални операции” в СПУ - София при Дирекция „Специализирани полицейски сили” към Главна дирекция „Охранителна полиция” – МВР, категория Е- III степен срещу заповед рег. № 1036/04.08.2011 г. на началника на Специализирано полицейско управление – София, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от девет месеца. Решаващият съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР, при спазване на установената писмена форма, като при издаването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Съдът е установил също така, че касационният жалбоподател не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в чл. 117, т. 3 от Инструкция Iз – 2295/08.12.2006 г. за изпълнение на ППД на МВР и т. IX.4 от Инструкция за изпълнение на ППД на пост № 8 в обект НРЦТ г рег. № 9683/17.05.2011 г. и по този начин е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на закона Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/. Първоинстанционният съд е приел също, че дисциплинарно наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа обстановка и при спазване на преклузивните срокове чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Въз основа на тези изводи съдът е приел, че заповедта е изцяло законосъобразна и правилна, издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните норми и целта на закона. Решението е правилно.

Безспорно е установено, че на 01.08.2011г. за времето от 08.00ч. до 20.00ч. касаторът Д. Г. е бил назначен в наряд за изпълнение на ППД на пост за охрана на обект № 8 в Национален радио телевизионен център /НРТЦ/. В неустановено време без да поиска смяна, той напуска поста, като не докладва по установения ред и се връща около 11.05ч. на същата дата, с което е нарушил императивни норми от цитираните по-горе инструкции. Извършеното от него дисциплинарно нарушение е установено от началник група „БНТ”. Данните за случая са снети от докладна записка с рег. № 14832/03.08.2011 г. от главен инспектор Дюлгеров. Касационният жалбоподател е дал обяснения с рег. № 14834/03.08.2011 г. в което не оспорва факта, че е отсъствал от пост № 8 за около 50 минути. Съдът е установил, че съгласно чл. 31, ал. 6 от Инструкция Iз-2295/08.12.2006 г. за ППД на МВР/приложение 9/ на нарядите, които изпълняват патрулно постова дейност с продължителност до 12 часа за една смяна се осигурява половин час време за отдих. В съответствие с чл. 31, ал. 6 и ал. 8 от същата инструкция това време се разрешава от дежурните в оперативно-дежурните центрове /ОДЦ/ или в оперативно - дежурните части/ОДЧ/. От представените по делото доказателства е видно, че Д. Г. не е искал разрешение от ОДЧ на СПУ - София за ползване на време за отдих, но въпреки това е напуснал пост №8.

Настоящият съдебен състав, намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Административен съд София – град е изяснил изцяло фактическата обстановка по налагане на наказанието, обсъдил е всички относими към спора доказателства, и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Доводът за необоснованост също е неоснователен, касаторът не сочи кои фактически изводи на съда на кои конкретно доказателства, събрани по делото не съответстват. Всички доводи са подробно обсъдени от съда. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд.

Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал .2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1238/07.03.2012 г. постановено по адм. дело № 7159/2011 г. на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. В.Г.