О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 362

София, 19.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №5053/2017 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба, вх.№8400/04.9.2017 г., подадена от [фирма] – [населено място], срещу решение №78/21.7.2017 г. по гр. д.№172/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд, г. о.

С обжалваното решение е отменено решение №84/17.3.2017 г. по гр. д.№130/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявения от [фирма] – Б., против [фирма] – [населено място], [община], област Б., и К. А. К. от [населено място], с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Въззивната инстанция е приела, че „ищецът трябва да установи недобросъвестността и на двете страни по нея. Прехвърлителят на апартамента е явно недобросъвестен, защото знае за непогасените си дългове, не ги обслужва и се разпорежда в полза на само един от кредиторите си.

Не се установява обаче недобросъвестността на приобретателката - бивша съпруга на управителя на дружеството - длъжник.

В случая не намира приложение презумпцията на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, т. к. сочената за увреждаща кредитора сделка е сключена след развода на К., т. е. те вече нямат съпружески отношения. Поради това, че вземането на кредитора е възникнало преди увреждащата го сделка, не намира приложение и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.

За да установи знанието на третото лице, ищецът е следвало да докаже твърденията си, че въпреки развода бившите съпрузи продължават да са в отношения на лична близост със съдържанието на брачно съжителство, предполагащо и общност на...