Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР ПЪ. И. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от председателяТ. Н. по адм. дело № 7334/2021

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ („ОДОП“) гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение №1051 от 21.05.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 1887 по описа за 2020г., с което по жалба на „Спринт ИД“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], гр.Асеновград, представлявано от И. Чауш, е отменен Ревизионен акт № Р-16001619005470-091-001/14.04.2020г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 318/06.07.2020г. на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив относно установени задължения за корпоративен данък за 2016г. в размер на 56 920,20лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 17 551,80лв. и за 2017г. в размер на 1 691,30лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 350,03лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК. Необосновано съдът приел, че РА е незаконосъобразен, при положение, че ревизията е била по особения ред и жалбоподателят не е опровергал констатациите на акта. Установеният недостиг на парични средства в касата на дружеството, поради прехвърлянето на дефицит на парични средства (кредитно салдо на счетоводна сметка „Каса“) в размер на 568 899,97лв. за 2016г. и в размер на 16113,26лв. за 2017г. по дебита на счетоводна сметка 493-„Разчети със собственика“, не е оправдано от ревизираното лице. Счетоводният дефицит на парични средства, т. нар. “червена каса“, е безспорна индикация за укрити приходи от страна на ревизираното лице или на външно кредитиране. Внасяните на 31.12.2016г. и през 2017г. парични суми в касата от собственика на дружеството са с неустановен произход. В този смисъл била съдебна практика по адм. д.№38/2011г. на АС Варна и по адм. д.№ 7043/2012г. на ВАС. Заключенията на експертизата също не опровергават констатациите на РА. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против РА да се отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „Спринт ИД“ ЕООД, чрез адв. А., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Доказано било с представените при двете ревизии и при предхождащата първата от тях проверка, писмени доказателства, извършването на допълнителни парични вноски от страна на собственика на дружеството, което опровергава тезата на приходните органи за доказани укрити приходи. Тези доказателства неоснователно били игнорирани при издаването на РА, приходните органи изобщо не анализирали за случая приложимостта на счетоводен стандарт СС-18, Приходи. Въпросът откъде едноличният собственик на капитала на дружеството разполага с внесените парични средства не е от значение за процесния спор. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил цитираният РА, с който на „Спринт ИД“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], гр.Асеновград, представлявано от И. Чауш, са установени задължения за корпоративен данък за 2016г. в размер на 56 920,20лв. главница, ведно с прилежащите лихви в размер на 17 551,80лв. и за 2017г. в размер на 1 691,30лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 350,03лв.

Органите по приходите приели, че са налице предпоставки за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4. ДОПК. Този извод е обоснован с недостиг на парични средства по сметка 501 Каса, за която е установено, че е с кредитни салда към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017г. в размер съответно на 568 899,97лв. и на 16 113,26лв., а в същото време от касата са извършвани плащания за трудови възнаграждения, по доставки на стоки и за вноски по банкови сметки, както и с установените счетоводни записвания по дебита на сметка 493 - Разчети със собственика, взети с цел покриване на недостига на парични средства по сметка 501 Каса. Приходните органи са приели, че сметка 501 Каса, която е активна, може да има само дебитно (положително) или нулево салдо. Наличието на дефицит на парични средства по сметката е индиция за наличие на укрити приходи от дейността на дружеството, тъй като не е възможно да бъдат потребени парични средства, които не са налични по счетоводни данни. Приходните органи не оспорват еднократното счетоводно въвеждане на суми през ревизираните години с основание „покриване на червена каса“, но приемат, че РЛ не е доказало оправданието на тези операции с извършване на допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала на дружеството: от една страна намират, че няма данни откъде едноличният собственик на капитала разполага с тези средства, а от друга, че доколкото няма данни тези средства да подлежат на връщане, те представляват укрити приходи от безвъзмездно получени активи.

С оспореното първоинстанционно решение съдът отменил ревизионния акт по следните съображения :

=не са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК.

=неприложим за процесните суми, определили данъчната основа за облагане, е СС 18 „Приходи“, защото не могат да се изчислят разходите за получаването на тези суми.

=доказано е, че от дружеството са получени допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала в периода 2005-2014г., въз основа на решения на едноличния собственик, за което са представени документи, осчетоводени от дружеството. От друга страна, не било спорно, че тези парични вноски били отчетени по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственика“ и е осчетоводено задължение към собственика на капитала по сметка 499 „Други кредитори“.

=получените по същество заемни средства от собственика на капитала подлежат на връщане и не формират приход. Макар в решенията за предоставяне на допълнителни парични вноски да няма срок на връщане на сумите, кредиторът можел да иска връщане след покана, не се е отказал от вземанията си и погасителната давност не е изтекла. Част от допълнителните вноски в размер общо на 234 671,13лв. били възстановени през 2017г.

=от една страна, неправилно са изисквани доказателства за произхода на средствата, които собственикът на капитала е внесъл в дружеството, защото това има отношение само към евентуална негова ревизия, а от друга, този произход бил доказан - получени на заем средства от турски граждани.

=нямало никакви доказателства, че внесените в касата средства за покриване на недостига в нея са приходи от стопанска дейност.

В крайна сметка не било доказано наличие на укрити приходи и облагането в РА е незаконосъобразно. Решението е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че само обоснованите констатации на РА, издаден по реда на чл.122 и сл.ДОПК, се ползват с презумпция за истинност.

В случая безспорно е било наличието на счетоводен недостиг на парични средства по сметка 501 Каса, за която е установено, че е с кредитни салда към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017г. в размер съответно на 568 899,97лв. и на 16 113,26лв. Независимо от това, от касата са извършвани плащания за трудови възнаграждения, по доставки на стоки и за вноски по банкови сметки. Не е било спорно и това, че с цел покриване на недостига на парични средства по сметка 501 Каса са взети счетоводни записвания по дебита на сметка 493 - Разчети със собственика.

Спорно е било дали счетоводният недостиг по сметка „Каса“ представлява размер на укрити приходи от страна на ревизираното лице, както са поддържали приходните органи или този недостиг е бил оправдан от доказани допълнителни парични вноски от страна на едноличния собственик на капитала в дружеството, както е поддържал жалбоподателят.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че едноличният собственик на капитала на ревизираното дружество, в изпълнение на протоколни решения по чл.134 от Търговския закон за извършване на допълнителни парични вноски, внесъл парични суми в дружеството. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че произходът на тези средства за собственика на капитала е доказан с представените доказателства за получени суми от него от страна на различни турски граждани. Тези доказателства приходните органи не са анализирали изобщо като са се задоволили само да приемат, че произходът на средствата не е доказан.

Допълнителните парични вноски на собственика на капитала са форма на заем за дружеството, което то е длъжно да върне. Затова и тези вноски не представляват приход, както правилно е приел първоинстанционният съд. В случая, от заключението на експертизата е установено и че част от внесената сума през 2017г. е върната от дружеството на неговия собственик. Това опровергава тезата на приходните органи за безвъзмездно получен актив, който представлява приход. В подкрепа на същия извод са представените решения за удължаване на срока за връщане на част от вноските.

Извършените допълнителни парични вноски са документирани с приходни касови ордери, представени в хода още на първото ревизионно производство и описани подробно от експертизата при отговора на първия поставен въпрос. Вещото лице е дало заключение в отговорите на втори и трети въпрос, което не е било оспорено пред съда по същество, че част от тези вноски на обща стойност 1 337 909,75лв. за периода 2007-2017г. са били осчетоводени в дружеството като за това са използвани счетоводни сметки 499 Други кредитори и 493 Разчети със собственика. Именно със записване по дебита на сметка 493 Разчети на собственика е компенсиран констатираният недостиг по сметка „Каса“. Така констатациите на приходните органи, че въпросният недостиг представлява укрити приходи за ревизираното лице наистина са лишени от основание.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила като на ответника по касационната жалба се присъдят 3 600лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1051 от 21.05.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. д.№ 1887 по описа за 2020г.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ гр. Пловдив да заплати на „Спринт ИД“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 3 600 лв. разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Теодора Николова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. П. п/ Емилия Иванова