О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198

София, 18.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т. д. № 3016/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК,

Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение № 1721/14.07.2017 г. по т. д. № 2605/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 09.03.2017 г. по т. д.№ 6765/2016 г. на Софийски градски съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск, с правно основание чл. 247а вр. с чл. 181 ал. 1 ТЗ, като [фирма] е осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева / частичен иск /, представляваща част от дължим дивидент, съгласно решение на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на [фирма], провело се на 10.06.2011 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 09.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като счита, че неправилно въззивният съд е счел за преклудиран довода му, въведен с въззивната жалба, че взетото решение от ОСА от 10.06.2011 г. касае разпределяне на печалбата за 2010 г., а не и натрупана от предходни години печалба, тъй като установяването на такова решение е част от дължимото от ищеца главно и пълно доказване на основанието за вземането му.Необоснован страната намира мотивирания в евентуалност извод на въззивния съд, че протоколът от ОСА обективира валидно формирана воля за разпределение именно на печалбата, натрупана през предходните, спрямо 2010–та, години.Така касаторът счита, че въззивният съд недопустимо е иззел правомощието на ОСА, за вземане...