№ 15

София, 18.04.2018 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 2439/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Б. Я. М. от [населено място] е подал касационна жалба против решение №41 от 18.04.2016г. по гр. д.60/16г. на Бургаски апелативен съд, допуснато до касационно обжалване само в частта, с която е потвърдено решение №31 от 25.09.2014г. по гр. д. 128/13 на Ямболски окръжен съд, в частта му, с която е отказано прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договор за кредит от 04.02.2008г., като неравноправни.

Касаторът М. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради постановеното от съда отхвърляне на исковете, въпреки установената недоказаност на приета и определена методика на банката за изчисляване на БЛП/ базов лихвен процент/, като такава не е била защитена и по делото, и не е била констатирана от съдебно-счетоводната експертиза като ясен механизъм, а само са посочени два от компонентите на БЛП – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, които също така са неопределени като конкретен математически израз, уточнен между страните и обуславящ увеличаване на лихвеният процент. Направен е извод, че поради това и не може да бъде извършена реална преценка за това как се е стигнало до неколкократното увеличение...