О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 265

Гр.София, 18.04.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през двехиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4534 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.84/27.07.17 по г. д.№.164/17 на Окръжен съд Ямбол, І въззивен състав - с което е потвърдено реш.№.R-38/25.01.17 /поправено с реш. №.240/20.04.17/ по г. д.№.1146/16 на Районен съд Ямбол за осъждане на касатора да плати на основание чл. 128 КТ на Д. И. И. 31021, 12лв. трудово възнаграждение за периода м. 05.13-м. 04.16, 4860, 46лв. лихви, 552, 38лв. обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ, 1227, 52лв. обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, ведно със законни лихви и разноски.

Ответната страна Д. И. И. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта по претенцията за присъждане на трудово възнаграждение и акцесорната такава за лихви. Размерите на исковете по чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 221 ал. 1 КТ са под предвидения в чл. 280 ал. 2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно...