О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 227

София, 16.04. 2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д.№3029/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК във връзка с пар. 74 от ПЗР на З. (ДВ.бр. 86/26.10.2017г.).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Я. срещу решение №1441 от 21.06.2017г., постановено по в. т.д.№3131/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т. о, 3 с-в, с което е потвърдено решение №577 от 20.01.2016г. по гр. д.№17543/2013г. на Софийски градски съд, г. о., І-5 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че процесният запис на заповед е подписан от Д. Я.. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила съдът е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на повторна тройна експертиза. Отделно се сочи, че незаконосъобразно апелативният състав е уважил исковата претенция без ищецът – приносител на менителничния ефект, да е доказал изискуемостта на вземането си по каузалното правоотношение, на което се позовава. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на предявения иск с присъждане на направените от касатора разноски по делото.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани следните два правни въпроса, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК, а именно:

1. „Следва ли съдът да изследва...