О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.226

гр. София, 13.04.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2951 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр. 86/2017 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №136 от 16.06.2017 г. по в. т.д.№162/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №958 от 30.12.2016 г. по т. д.№626/2016 г. по описа на ОС Варна, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 50 000 лв., частичен иск от 228 034.03 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 3.3 от сключен между страните договор за наем от 22.12.2015 г., както и сумата 4 800 лв., разноски за производството, като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивната инстанция.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси /петият от които уточнен от настоящата инстанция съобразно т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, за които се поддържа, че са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в цитирани в изложението решения: 1. За тълкуване на договорите и отделните клаузи в тях. 2. Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 от ЗЗД,...