Р Е Ш Е Н И Е

№. 283

гр. София, 27.12.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2951 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Експириан” ЕООД срещу решение №136 от 16.06.2017 г. по в. т.д.№162/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №958 от 30.12.2016 г. по т. д.№626/2016 г. по описа на ОС Варна, с което „Експириан“ ЕООД е осъдено да заплати на „МИ-12“ ООД сумата от 50 000 лв., частичен иск от 228 034.03 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 3.3 от сключен между страните договор за наем от 22.12.2015 г., както и сумата от 4 800 лв., разноски за производството, като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивната инстанция.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е тълкувал превратно обвързващите страните договорни разпоредби. Поддържа се, че в случая не са били налице елементите от фактическия състав на чл. 3.3 от процесния договор за ангажиране на отговорността на ответника, чрез осъждането му да заплати уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, още повече, че тази неустойка излиза извън присъщите обезпечителна обезщетителна и санкционни функции, като присъждането й води единствено и само до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, респективно неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното иска от съда да отмени въззивното...