ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306
София, 26.02.2015г.
Върховният касационен съд на Република България
, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия
Б.Стоилова
гр. дело № 6215 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.М. като процесуален представител на СОУ „П.Х.” [населено място], [община], срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд /КОС/ от 28.VІІ.2014г. по в. гр. д. № 195/2014г.
Ответникът по касационната жалба А. М. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адв. Д.Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 28.VІІ.2014г. КОС е отменил решението на Момчилградския РС от 07.V.2014г. по гр. д. № 10/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от А. М.С. срещу СОУ „П.Х.” искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „директор на СОУ” със заповед от 08.ХІ.2013г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 – поради възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност, е незаконно, тъй като не е било налице посоченото основание за уволнение. Взето е предвид, че: със заповед от 07.VІІ.2009г. на министъра на...