Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:Ю. Т. Д. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от председателяГ. Г. по адм. дело № 7358/2021

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ц. П. с адрес в гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат Т. Б. против решение № 1037 от 20.05.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело №2011/2019г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2153-15-118 от 2.05.2019г. на директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № [ЕГН], протокол № 3045-15-8/13.02.2019г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 2.05.2019г., в частта му, потвърждаваща разпореждане от 13.02.2019г. за събиране на сумата от 2848.45 лева, от която главница 2064.16 лева за периода 1.01.2014г. до 30.10.2016г. и лихва 784 лева, начислена към 13.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението. С разпореждането от 13.02.2019г. на основание чл. 98, ал. 2 във връзка с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО е разпоредено Ц. П. да възстанови недобросъвестно получени суми за пенсия, размерът на сумата и лихвата на която са установени в окончателен размер с решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, предмет на жалбата. С разпореждането и решението на директора на ТП на НОИ Пловдив са взети предвид фактите, че с разпореждане от 19.10.2016г. на основание чл. 99, ал. 1 т. 5 КСО е отменено разпореждане от 2.07.2002г. както и всички последващи разпореждания, постановени за отпускане и изменения на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц. П., като й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 15.10.2019г., съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО. Първоначално отпусната пенсия е на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО като размерът е определен при осигурителен стаж от трета категория труд – 19г., 0м.9 дни и осигурителен стаж от втора категория труд 18г., 7м. и 23 дни. С влязло в сила решение № 1132/28.01.2019г. на ВАС по адм. дело № 3533/2018г. е безспорно установено, че трудовия стаж положен от Панова е единствено и само от трета категория труд и възлиза на 30г., 5м. и 29 дни, като Панова си е послужила с документи с невярно съдържание и е получава пенсия при по благоприятни условия, каквито обективно не са били налице. При липса на задължение от пенсионния орган да съхранява документи за осигурителен стаж и доход, и при проявена и служебна активност за установяване на стажа е прието, че следва да бъде възстановена сумата, надвзета недобросъвестно от Панова в посочения период в размер на главница и лихви, посочени в решението на директора на ТП на НОИ Пловдив, предмет на жалата пред съда.

Съдът е разгледал по същество жалбата на Панова като от доказателства по приложената административна преписка е установено различие в заявеното от нея при подаване на заявление през 2002 г. и доказателствата след този момент и в хода на административното производство по издаване на разпореждането, предмет на решението от 2.05.2019г. При безспорност на обстоятелството че липсва стаж от втора категория, липсват данни за такъв стаж и доказателства за него, което е установено и с влязло в сила решение на съда, а и към настоящия момент не се посочват такива данни и доказателства, съдът е приел, че сумите са неоснователно, недобросъвестно получени при ясното съзнание за липсата на материалните предпоставки за получаване на суми с основание пенсия при благоприятни условия, законовите предпоставки за което не са били налице.

При изпълнение на законовите условия по чл. 113 и чл. 114 КСО е приета жалбата за неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно.

Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.

В настоящият случай е установено по безспорен начин, че жалбоподателката няма осигурителен стаж от втора категория, поради което такава материална предпоставка не е може да служи като основание за отпускане на пенсия и получаване на пенсионни плащания. Получените такива следва да бъдат възстановени в законовия давностен период и като надвзети, над законовите получени суми. Въпросът с осигурителния стаж е решен с влязло в сила решение. Този въпрос не може да бъде пререшаван при липса на доказателства за такъв стаж с подновяване на твърденията в настоящето производство, че такива доказателства са били налице пред органа, който не ги е върнал, не ги е пазил и в негова тежест са последиците от това. Няма законово задължение да се съхраняват доказателствата в пенсионната преписка относно стаж и доход и те се връщат на лицата които са ги представили. Няма пречка такива доказателства да бъдат ценени, ако съществуват и се представят на административния орган и съда при последващо разглеждане на същия въпрос, но в настоящето производство доказателства не се сочат, а се поддържат възражения, разгледани с влязло в сила решение на съда. При тези факти съдът правилно е приел, че не са били налице предпоставки на осигурителен стаж от втора категория и определяне на размер на пенсията при по благоприятен размер, отчитайки такъв стаж и доход. На следващо място, при преценката налице ли е недобросъвестност правилно съдът е приел такава, с оглед на поведението на жалбоподателката която е осъзнавала, че не й се следва размер на пенсия при по благоприятни условия, получавала е такива суми, за които не е имало фактическо и законово основание.

При тези съображения изводът в мотивите на съда се споделят напълно на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсулнско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на адвокатската помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1037 от 20.05.2021г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2011/2019г.

ОСЪЖДА Ц. ПАНОВА с адрес в гр. Пловдив, ж. к Тракия, [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 100/сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Тодорова

/п/ Десислава Стоева