О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 289

гр.София, 24.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 491/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1499 от 29.10.2014 г. по гр. д.№ 1303/ 2014 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 10647/ 2013 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Г. П. М. на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 617/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, законната лихва върху тази сума от 15.04.2013 г., като за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв и за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение считано от 20.03.2008 г. искът е отхвърлен,

Касационна жалба от ищеца Г. М. не е подадена, а П. обжалва решението само в осъдителната по отношение на нея част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК П. повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна...