Производството е по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 254, ал. 2 от Националния рамков договор 2006 г.(НРД 2006г.).
С Решение № 112 от 11.06.2007 г., постановено по адм. д. № 883/2006 г. Окръжен съд гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на МБАЛ "Св.И. Р." ЕООД гр.Г. О. против Заповед № РД-09-1854/18.10.2006 г. на Директора на РЗОК гр.В. Т. и е осъдил МБАЛ "Св.И. Р." ЕООД гр.Г. О. да заплати на РЗОК-В.Търново разноски в размер на 500 лв.
Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от МБАЛ "Св.И. Р." ЕООД гр.Г. О., представлявано от управителя д-р М. Д. К. с оплакване за незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалноправните норми, при съществено нарушение на съдопроизводствените норми и необоснованост. Твърди, че съдът е направил формален извод за законосъобразност на атакувания административен акт, без да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на дружеството срещу оспорената заповед бъде уважена.
В съдебно заседание страните по делото, редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Вярно е, че не са изложени мотиви по съществото на спора, но и не са наведени такива доводи от жалбоподателя. Неоснователни са твърденията, че медицинския протокол не е подписан от двамата лекари - контрольори, извършили проверката. Изпълнителят на медицинска помощ е депозирал възражение до директора на РЗОК - В. Търново. Комисията е разгледала възраженията на жалбоподателя и не е стигнала до решение поради равен брой на гласовете.
Върховният административен съд обсъди приетите по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна по следните съображения:
В мотивите на обжалваното решение доводите на съда са изложени твърде общо. Не е проследена цялостно процедурата за налагане на финансова санкция, както е заложена в НРД 2006 г. и нейното спазване от административния орган.
Настоящата инстанция намира за основателно възражението на касатора, че вписаното в заповедта правно основание чл. 241, ал. 2 от НРД 2006 г. не съответства на развилата се процедура по налагане на финансова санкция на МБАЛ "Св.И. Р." ЕООД гр.Г. О..
Дружеството е оспорило по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, респ. чл. 242, ал. 1 от НДР 2006 г. констатациите по медицинския протокол № 75 от 17.08.2006 г., залегнал в мотивите на оспорената заповед на Директора на РЗОК. Спорът е бил отнесен за разглеждане от Арбитражна комисия по чл. 75, ал. 2 от ЗЗО. Видно от приложение по делото заверен препис от Протокол № 10/05.10.12006 г. съставът на комисията е разгледал преписката и направените възражения от страна на управителя на лечебното заведение с вх.№ 29-02-24/38/25.08.2006 г. и не се е стигнало до решение, поради равен брой гласове / по 3 / "за" и "против" констатациите на лекарите контрольори. Възражението относно протокола за неоснователно получени суми не е разгледано по същество.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лекаря-контрольор, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. В случая тези констатации не са потвърдени от Арбитражната комисия.
К. А.а комисия не стигне до решение, прилага се разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от НРД 2006 г. - препис-извлечение от протокола се предоставя на директора на РЗОК, на РК на БЛС и на лицето - обект на проверката. Според ал. 2 от същата норма, след запознаване с протокола по ал. 1 директорът на РЗОК може да приложи санкциите, предвидени в НРД.
Предоставената свобода за преценка на административния орган, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката, да формира свое становище дали да наложи санкция, предвидена по НРД 2006 г. сочи, че в този случай директорът на РЗОК действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази хипотеза, производството при издаване на административния акт трябва да протича при спазване на общите административнопроизводствени правила, заложени в АПК, тъй като в специалните закони липсва изрична уредба. Това предполага, че ако издаде заповед за налагане на санкция, той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на медицинския протокол, след което да обоснове приложените санкциите /ТР №4/22.04.2004г. на ВАС/.
Позовавайки се само на констатациите от медицинския протокол, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на жалбоподателя, директорът на РЗОК е постановил обжалваната заповед №РД-09-1854/12.10.2006 г. в нарушение на изискуемата от закона форма за мотиви по фактическите основания за издаването й. Поради този порок същата се явява незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и следва да бъде отменена.
Като е приел друго първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а спорът на основание чл. 222, ал. 1 от АПК решен по същество от настоящата инстанция, като оспорената заповед бъде отменена, въз основа изложените по-горе мотиви.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховинят административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 112 от 11.06.2007 г., постановено по адм. д. № 883/2006 г. по описа на Окръжен съд гр.В. Т. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-1854/18.10.2006 г. на Директора на РЗОК гр.В. Т., с която е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 5 940 лв. на МБАЛ "Св.И. Р." ЕООД гр.Г. О.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ М. П. М.П.