Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.
Касаторът „Е”ООД моли да бъде отменено решение №1313/21.03.2011г. по адм. д.№1848/2010г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА №20009002500/23.07.2009г. на ТД на НАП-София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури от м. 12.2007г. на „Г”ЕООД и „С”ЕООД, и в частта, с която е начислен ДДС по фактури за спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен в тези части и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА №20009002500/23.07.2009г. на ТД на НАП-София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури №470/03.12.2007г. с предмет - рекламни пакети и №515/17.12.2007г. с предмет - офис консумативи по опис на „Г”ЕООД, и по фактура №963/20.12.2007г. с предмет - комисионна по договор на „С”ЕООД, тъй като доставките не са осъществени. С решението е отхвърлена жалбата против РА и в частта, с която е начислен ДДС 3944, 31лв по 14бр. фактури от 2008г. за спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки на основание чл. 22 ал. 1 и 2 ЗДДС, тъй като е договорен превоз от Р. Б. до Унгария и не са налице условията на чл. 30 ал. 1 и 2 ЗДДС.
В мотивите си съдът е обсъдил подробно констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото. Обосновано съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА за непредставени поискани доказателства относно реалността на доставките от преките доставчици. В съдебното производство не са представени доказателства, установяващи осъществяване на спорните доставки. Касаторът поддържа, че по трите фактури следва да му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, тъй като за м. 12.2007г. са проведени ревизии на доставчиците и издадени влезли в сила ревизионни актове, в които начисления от доставчиците данък не е коригиран, с което е установено осъществяване на спорните доставки. Съдът подробно е обсъдил констатациите в приложените ревизионни актове на доставчиците и обосновано е приел, че в тях не се съдържат, констатации, че доставките по спорните фактури са осъществени. Правилен е изводът на съда, че в ревизия, проведена по чл. 122 ДОПК, без проверка в счетоводството на отсъстващо от адреса си ревизирано лице в РА, издаден след провеждането й не би могло да се съдържат констатации за осъществяване на доставките от ревизираното лице. Предмет на ревизионното производство и издадения след провеждането му РА е установяване на данъчните задължения на ревизираното лице. Констатациите във влязъл в сила ревизионен акт относно правно значимите факти за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице не се обхващат от стабилитета на административния акт, който обхваща само размерът и дължимостта на данъчните задължения на ревизираното лице. Констатациите в РА в друг административен процес са доказателство, наред с останалите доказателства, събрани по делото, които съдът в случая правилно е преценил и е достигнал до обосновн извод за липса на доставки по спорните фактури и законосъобразно отказано право на приспадане на данъчен кредит по тях в РА.
Страните не спорят, че касатора е извършил спедиторски услуги на „Трансимпериал”-САЩ като е сключил от негово име превозни договори на стоки по дестинация от страната до Унгария през 2008г., като във фактурите е посочено, наличие на основание по глава трета от ЗДДС за нулева ставка на данъка. Съдът е отхвърлил доводът на касатора, че е извършен превоз до Украйна, тъй като стоките са разтоварени в Унгария, както е договорен превозът. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице условията на чл. 30 ал. 1 и 2 ЗДДС за определяне на нулева ставка за спедиторските услуги, предоставени от касатора на лице от трета страна, след като не е налице международен транспорт по смисъла на чл. 30 ЗДДС и законосъобразно в РА е определен данък върху добавената стойност по чл. 67 ал. 2 ЗДДС – като включен в стойността на услугата. В приложените международни товарителници в графа 24. – „Стоките получени” е поставена дата, подпис и унгарски печат. Доводът на касатора, че стоките са с крайно назначение – Украйна не е доказан и не се потвърждава от посочения във фактурите предмет – организиране на транспорт България-Унгария. Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №1313/21.03.2011г. по адм. д.№1848/2010г. на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. М. М.Д.