Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. А. ЧЛЕНОВЕ:МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Тодор Мерджановизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 7367/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Л., чрез адв. Г. Г. против решение № 2971/10.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3031/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-22002218007968-091-001/22.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София в оспорената част относно установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер на 120 132.14 лева и съответните лихви от 66 503.01 лева за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2015 г. и 2016 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Счита, че установеното от органите по приходите превишение на разходите над приходите за всеки от процесните периоди е в противоречие с действителните факти и неправилно е възприето от съда. Поддържа, че неправилно и необосновано в началното салдо не са включени значителни суми от предходни периоди, доказателства за които са представени.

Съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК по отношение на задълженията за ревизираните периоди на 2011 г. и 2012 г.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, град София, чрез юрк. Т. Б. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на А. Л. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон както следва: за 2011 г. в размер на 29 990.44 лева и съответните лихви от 22 804.57 лева, за 2012 г. в размер на 28 914.92 лева и съответните лихви от 19 021.80 лева, за 2013 г. в размер на 16 156.53 лева и съответните лихви, за 2015 г. в размер на 42 073.94 лева и съответните лихви от 14 844.71 лева и за 2016 г. в размер на 2 696.31 лева и съответните лихви от 677.88 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице и по - конкретно на разходите му с получените доходи за съответния период.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок, ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя задължения за периода, включен в обхвата й. Според съда спорът по делото е относно основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за прилагане на особения ред и правилно ли е определена данъчната основа, върху която е изчислен данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

Съдът е приел за установено, че финансовото състояние на ревизираното лице не съответства на извършените разходи. Изследвани са относими обстоятелства за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК - платени данъци и осигурителни вноски, движение и остатъци по банкови сметки, получени доходи съгласно данните, декларирани от жалбоподателя и трети задължени лица, сключени договори (в т. ч. за допълнително предоставяне на парични вноски в търговски дружества, покупка на недвижими имот, покупко - продажба на превозни средства), обичайният размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, получените доставки по смисъла на ЗДДС и др. Според съда очевидно е, че за всеки от процесните периоди е установен недостиг на парични средства в значителни размери, което обуславя хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и получени доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за съответния период. В изпълнение указанията на решаващия орган при повторната ревизия са взети предвид разходите за издръжка на деца и по-конкретно разходите за обучение, вписаните в търговския регистър продажби на дружествени дялове от капитала на ГХ ИНЕС РЕНТ А КАР ООД, предоставените парични средства като временна парична помощ на търговски дружества - ЕЛ ПИ ЕН ЕООД, Л. А. М. ЕООД, Л. К. груп ЕООД и Б. П. И. АД и възстановените от тях суми за съответния ревизиран период. Размерът на притежаваните парични средства по банкови сметки е установен въз основа на данните, предоставени от банките, а разполагаемите парични средства в брой - по декларация от 20.06.2017 г. на ревизираното лице. Началното салдо към 01.01.2011 г. е формирано от полученото в края на декември 2010 г. наследство от бащата Ц. Н. в размер на 520 000 лева и лични спестявания в размер на 228 730 лева. Според съда дори и да се приеме, че ревизираното лице е разполагало с такива суми, то те не променят установения недостиг в края на ревизирания период. Предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК да се изменя ревизионния акт във вреда на ревизирания, решаващият орган се е съобразил с декларираното. От изготвените в ревизионния доклад таблици за съпоставка на доходите и направените разходи по години, съдът е установил, че в приходите са взети предвид наличности по банкови сметки в началото и в края на всеки ревизиран период, получени доходи от трудови правоотношения (за управление и контрол), други облагаеми доходи, възнаграждения за авторски права и т. н. В разходната част са включени разходи за издръжка на домакинството за съответния годишен период, комунални разходи по фактури от доставчици, платени данъци, такси и други публични задължения, разходи за обучение, разходи за придобиване и подобрение на имущество. За 2011 г. е установено превишение на разходите в размер на 299 904.41 лева, за 2012 г. - 289 149.27 лева, за 2013 г. - 164 565.37 лева, за 2015 г. - 420 739.48 лева и за 2016 г. - 26 963.16 лева. За 2014 г. не е установен недостиг на парични средства. Установеното превишение на разходите е определено като годишна данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, върху която е приложена ставката от 10 % на данъка по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ.

При извършената проверка в качеството на инстанция по същество на данъчния спор, съдът е приел, че паричните потоци на годишна база са формирани правилно и правилно е определена данъчната основа. На основание чл. 12 от ЗДДФЛ съдът е посочил, че доходите от всички източници са облагаеми, с изключение на необлагаемите по силата на закона. Нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства за наличието на необлагаеми доходи. Според съда липсата на декларация за наследство по чл. 32, ал. 1 от ЗМДТ, както и такива за платен данък наследство по чл. 37 от ЗМДТ, както и подадена ГДД за придобити от трудова дейност средства, определя установените доходи като такива от други източници.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на А. Л..

Решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Л. относно задълженията за 2011 г. и 2012 г.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за тези задължения. В решението липсват мотиви по това възражение, което е направено с жалбата до съда. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като в тази част спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Съдът не е извършил проверка на обстоятелствата за спиране на давността по чл. 172, ал. 2, т. 1 и 5 от ДОПК, посочени в мотивите на решение № 62/14.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика град София. По делото не са събрани доказателства за връчване на заповедта за възлагане на първоначалната ревизия № Р-22221217009130-020-001/21.12.2017 г., както и доказателства за налагане на обезпечителни мерки с посочените от ответника постановление № С180022-022-0072142/28.09.2018 г., с постановление № С190022-022-0110047/25.11.2019 г. и постановление № С190022-022-0110065/25.11.2019 г. Съгласно чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. Основание за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК е налагането на обезпечителни мерки. Обезпечителните мерки се налагат по реда на ДОПК в зависимост от вида на обезпечителната мярка. Съгласно чл. 202, ал. 1 ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер) - чл. 201, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 201, ал. 3 ДОПК в случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. По делото решаващият орган твърди, че давността е спряна 9 дни преди изтичането й, на основание чл. 172, ал.1, т.1 ДОПК с връчването на ЗВР от 21.12.2017 г. на 22.12.2017 г., както и на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, но в административната преписка липсват доказателства за тези обстоятелства. Не е представено и становище изх. № С190022-180-006247/20.12.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София.

Неизсняването на спора от фактическа страна препятства преценката на касационната инстанция за съответствие на решението с материалния закон съгласно чл. 220 АПК.

С оглед на изложеното решението в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере сочените от решаващия орган доказателства за спиране на давността, посочени по-горе и да се произнесе по възражението на ревизираното лице за погасяване на задълженията за 2011 г. и 2012 г. по давност.

Решението в останалата част е правилно постановено. По отношение на задълженията за останалите ревизирани периоди на 2013 г., 2015 г. и 2016 г. не е направено възражение за изтекла погасителна давност.

Оплакванията в касационната жалба са за липса на основанието по чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК, поради непризнаване на придобити доход по наследство и налични спестявания като начално салдо към 01.01.2011 г. Тези възраженията са в противоречие с доказателствата по делото. Видно от мотивите на ревизионния доклад като начално салдо към 01.01.2011 г. са признати налични парични средства в брой в общ размер на 748 730 лева, която сума съответства на твърденията на ревизираното лице за получено наследство на стойност 520 000 лева и спестени парични средства в размер на 228 730 лева. Установеният недостиг на парични средства за част от ревизираните периоди е резултат от извършената съпоставка с наличните парични средства в края на съответния период, които са декларирани в по-голям размер.

В частта, в която съдът е потвърдил ревизионния акт за установени задължения за 2013 г., за 2015 г. и 2016 г. решението е правилно постановено и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 3 093.09 лева.

За касационното производство на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в размер на 3 093.09 лева.

По останалите разноски, включително и тези за настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2971/10.05.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 3031/2020 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Л. срещу ревизионен акт № Р-22002218007968-091-001/22.10.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София за установените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 29 990.44 лева и съответните лихви от 22 804.57 лева и за 2012 г. в размер на 28 914.92 лева и съответните лихви от 19 021.80 лева, както и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 3 093.09 лева

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА А. Л. от град София да заплати на Национална агенция за приходите сумата 3 093.09 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Светлозара Анчева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. П. п/ Весела Павлова