С решение № 1018 от 16.12.2008год.,постановено по адм. д. № 4226/07год. Административен съд – София град, първо отделение, осми състав, е оставил без разглеждане жалбата на Г. С. Т. против ревизионен акт № 20001124 от 28.02.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София град, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. относно твърденията за неговата унищожаемост/незаконосъобразност/ като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Г. С. Т. против ревизионен акт № 20001124 от 28.02.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София град, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. относно искането за обявяване на нищожност на акта и е осъдил на Г. С. Т. да заплати на Д”ОУИ”-гр. С. разноски по делото в размер на 1 953, 69лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. С. Т. от гр. С. чрез пълномощника й адв. С. Т. Ж.. Оплакванията са развити относно двете части на решението. За първата част се прави възражение за неправилност и недопустимост, тъй като е налице влязло в сила определение на ВАС, с което е прието, че същата не е просрочена. За втората част от решението се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да прогласи нищожността на обжалвания РА, или да отмени същия като незаконосъобразен. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна.

С решението си Административен съд София град е оставил без разглеждане жалбата на Г. С. Т. против ревизионен акт № 20001124 от 28.02.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София град, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. относно твърденията за неговата унищожаемост/незаконосъобразност/ като недопустима поради просрочие и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Г. С. Т. против ревизионен акт № 20001124 от 28.02.2007год., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София град, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. относно искането за обявяване на нищожност на акта.

За да остави жалбата без разглеждане и за да прекрати производството по делото административният съд е приел, че РА е обжалван по административен ред в посочения в чл. 152, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, като жалбата е депозирана в Д”ОУИ”-София на 02.05.2007год. Посочено е, че съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, който срок е започнал да тече на 23.05.2007год. и е изтекъл на 06.07.2007год., като няма сключено споразумение по чл. 156, ал. 7 от ДОПК за продължаване на срока за произнасяне. Посочено е още, че в рамките на 45-дневния срок решаващият орган не е издал решение по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК РА се счита за мълчаливо потвърдени от 07.07.2007год. започва да тече 30-дневният срок за обжалване, който срок е изтекъл на 06.08.2007год. и тъй като в този срок не е подадена жалба до съда, то ревизионният акт е влязъл в сила и подадената на 10.08.2007год. се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Съдът е изложил много подробни мотиви – стр. 4 от решението защо приема, че жалбата се явява просрочена, в това число е направено позоваване на Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008год. на Общото събрание на ВАС.

По отношение на искането за прогласяване на нищожността на РА, което не е обвързано със срок, административният съд е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 118, ал. 2 от същия кодекс и чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението, че ревизията не е завършена в определения срок, тъй като същата е със срок до 23.04.2006год., а ревизионният доклад е издаден на 07.04.2006год., поради което не е било необходимо издаването на заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия по отношение на определения срок. За пълнота е посочено, че неспазването на сроковете по чл. 114 от ДОПК не съставлява съществено процесуално нарушение, което да опорочава издадения РА до степен на нищожност. Административният съд е приел, че връчването на ревизионния доклад, респективно ревизионния акт след сроковете по чл. 117, ал. 4, респективно чл. 119, ал. 4 от ДОПК също не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до нищожност. На база на изложеното е направен извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, съдържа реквизитите посочени в чл. 120, ал. 1, т. 1 – 8 от ДОПК и при издавеното му не са допуснати нарушения, които да водят до неговата нищожност.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.

По отношение на първата част от решението, имаща характер на определение, в касационната жалба се правят оплаквания свързани с това, че въпросът за допустимостта на жалбата е решен с влязло в сила определение, постановено преди издаването на ТР № 7/08год., поради което неправилно административният съд е пререшил въпросът за неговата допустимост.

Направеното оплакване е неоснователно. Настоящият съдебен състав е изразил своята позиция в особеното мнение към мотивите на тълкувателно решение № 7/08год., но тъй като мнозинството е взело друго решение, което по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за съдебната власт, и в него е възприета друго виждане за допустимост на жалбата при изложената фактическа обстановка, то предвид висящността на процеса към момента на приемане на Тълкувателното решение правилно административният съд е зачел неговата сила и е прекратил производството по делото.

Като правилно и законосъобразно решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в тази си част.

Основните оплаквания на касатора против втората част на постановеното решение на административния съд се изразяват в следното: - ревизията е възложена от некомпетентен орган;

- ревизията не е извършена и не е завършила в предвидените в закона и в заповедта за възлагане на ревизия срокове;

- заповедта за определяне на компетентен орган е издадена от некомпетентен орган;

- органът издал РА, не е участвал в извършване на ревизията. Направените оплаквания са неоснователни.

Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, като според ал. 2 ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. от изпълнителния директор на НАП или определен от него зам. изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

От данните по делото е видно, че ревизията е възложена със заповед № 1124 от 23.01.2006год./л. 166 от първоинстанционното дело/, издадена от Ц. К. Н. , като длъжността на същия е изписана „но кд офис Център НАП”. В касационната жалба се твърди, че лицето има правоспособност да издава такава заповед по силата на заповед № РД-09-243 от 28.04.2006год. – л. 45 от делото, издадена от директора на ТД на НАП-София град, с която на осн. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП Ц. К. Н. – старши инспектор по приходите е упълномощен да издава заповеди за ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и че към момента на издаване на процесната ЗВР не е имал такава правоспособност. В настоящето производството от ответната по касация дирекция е представена заповед № РД-01-11/03.01.2006год., издадена от директора на ТД на НАП –гр. С., с която на осн. чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП е наредено органи по приходите, заемащи длъжност директор и заместник-директор на дирекция „Данъчно-осигурителен контрол”, началник отдели „Контролна дейност” дейност в ТД на НАП-гр. С. считано от 03.01.2006год да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2 от ДОПК, да издават резолюции за проверки, както и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, както и допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение, с което Ц. К. Н., считано от 27.12.2005год. се възлага изпълняване на длъжността „началник отдел контролна дейност” в ТД на НАП-гр. С., офис „Център”. При така представените доказателства следва да бъде прието, че лицето издало заповед № 1124 от 23.01.2006год. е имало такива правомощия и направените възражения в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията за неправилност на изводите на административния съд относно неспазването на сроковете за завършване на ревизията. Даденото тълкуване на закона от страна на първоинстанционния съд е правилно и в съответствие с установената съдебна практика, която приема, че неспазването на сроковете за приключване на ревизията, респективно за връчване на РД и РА не е от такова естество, че да води до нищожност на издадения РА.

Не основателни са и оплакванията за нищожност на обжалвания акт поради издаването на заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК от некомпетентен орган. Правомощията на лицето, издало заповедта се определя със заповед № РД-01-243/28.04.2006год. /л. 45 от делото/ и направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Най-накрая са неоснователни и оплаквания за нищожност на РА поради това, че същият е съставен от лице, което не е участвало в извършване на ревизията. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК изисква издаването на заповед от органа, възложил ревизията, относно съставянето на ревизионния акт. Подобна разпоредба не съществува в отменени ДПК, при който чл. 68, ал. 3, т. 2 определя, че ДРА се издава задължително от орган, който е участвал при извършването на ревизията. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК дава възможност ревизионният акт да бъде съставен от лице, което не е участвало при извършването на ревизията, без да това да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Законът е предоставил право на компетентния орган да определи кое лице ще издаде РА – дали това, което е участвало по време на ревизията или лице различно от него, като тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 1953, 69лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1018

на Административен съд – София град, първо отд., осми състав, от 16.12.2008год.,постановено по адм. д. № 4226/07год.

ОСЪЖДА

Г. С. Т. да заплати на Дирекция”Обжалване и управление на изпълнението”-гр. С. сумата 1953, 69 /хиляда деветстотин петдесет и три лева и 69ст./ лева юрисконсулско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ П. Г.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К.в/п/ М. Ч.

Й.К.