Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на "Медикал инвест-медико-диагностична лаборатория Прима лаб" ООД със седалище град Русе, чрез адв. В Руйков, против решение № 4095/25.03.2013г. по адм. дело № 14286/2012 г. на тричленен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 1197 от 16.10.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-912/2011г. Инвокира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевира довод за нарушение на процесуалния закон, предвид необсъждане на всички и съображения, изложени пред първоинстанционния състав.Твърди, че неправилно по същество било прието, че не е нарушен чл. 15 ал. 1 т. 4 от Закона за защита на конкуренцията, въпреки че „Хроно” ООД,като единствен официален дистрибутор за Р. България на консумативи за апарати тип „затворена система”, произведени от„Рош”, доставя последните на различни цени по отношение на еквивалентни сделки с различни търговски дружества, които са конкуренти, като различната ценова политика на това дружество към отделните групи клиенти се характеризира с разлики до 290% в цените.Намира за дълбоко необоснован и погрешен изводът на ВАС, а и този на КЗК за липса на установено твърдо ограничение на конкуренцията от страна на „Хроно” ООД, като участник във вертикалното споразумение, предвид констатацията за провеждана различна ценова политика от страна на това дружество в зависимост от това дали купувачите са членове на "Асоциирани лаборатории" ООД или не са, както и този, че посочената разлика от 290 % касае ценовата политика само на един от четирите реактива-а именно ТСХ /Тироиодно-стимулиращ хормон (TSH- тиротропин/,освен че въобще не е следвало да се анализира ценовата политика на другия основен доставчик – «"Марвена" ООД”, която била напълно иррелевантна към настоящия случай.С оглед горното извежда основния си довод за неправилност на решаващия извод на съда да приеме съществуването на самостоятелен ценови пазар, който се движи в широки граници, без това да е обусловено от обща воля и решение на участниците във вертикалното споразумение, поради което намира извода за липса на установено твърдо ограничение на конкуренцията от страна на „Хроно” ООД, като участник във вертикалното споразумение, за необоснован.За погрешен намира и извода, че ценовата политика на посоченото дружество касае евентуално забраната по чл. 21, а не по чл. 15 от ЗЗК. Третото оплакване е, че съдът, при направено възражение против размера на адвокатския хонорар на ответниците, и при липса на доказателства за тяхното «ефективно» заплащане, ги присъдил в пълния поискан размер. Моли за отмяна на съдебното решение, включително в частта за разноски, и за постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. В отритото съдебно заседание на ВАС, чрез процесуалния си представител - адв. В Руйков поддържа жалбата.Претендира разноски.
Ответникът в касационното производство - Комисията за защита на конкуренцията не заявява становище по жалбата.
Заинтересованите страни - "Хроно" ООД, гр. С. и "Асоциирани лаборатории" ООД, гр. С., в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. Д Грошевска, я оспорва като неоснователна и недоказана.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 1197 от 16.10.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-912/2011 г.., с което е установено, че от страна на "Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД не е извършено нарушение по чл. 15 ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), както и няма основание за предприемане на действия по отношение на тях за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че то е издадено при спазване на процесуалните правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За да постанови този правен резултат съдът е посочил, че КЗК е събрала необходимата информация, за да изследва наличието на фактическия състав на твърдяното нарушение на конкурентното право. Приел за обоснован изводът на КЗК, че фактическият състав на нарушението по чл. 15, ал. 1 ЗЗК изисква кумулативно наличие на три елемента: страните в производството да имат качеството на “предприятие”, наличие на споразумение и/или съгласувана практика между страните, които да имат антиконкурентен ефект, изразяващ се в цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Приел за обоснован изводът на КЗК, че първият и вторият елемент са налице, но не е налице третият, а именно наличие на антконкурентен ефект и по отношение на вертикалното споразумение, поради което е установена липса на извършено нарушение от "Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, както и липса на основание за предприемане на действия по отношение на тях за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС.
По същностния за спора въпрос за наличие, респ. липса на споразумение между страните с антиконкурентен ефект съдът съобразил продуктовия пазар - на имунологични анализатори и реактиви и този за разпространение на реактиви с особеността, че при анализаторите от затворен тип липсва взамозаменяемост на реактивите, поради което консумативите на всеки производител на анализатори, в това число и «Рош» подлежат на обособяване в отделен пазар с участници - доставчиците на реактиви и медицинските лаборатории в страната, които ги използват при изследванията, вертикално свързан-пазарът на осъществяване на имунологични лабораторни анализи и географския -като национален. След като подложил на подробен анализ доказателствата по преписката и съобразил обособените две отделни споразумения, имащи решаващо значение за изследване на пазарното поведение с оглед твърдяния от жалбоподателя антиконкурентен ефект, а именно хоризонталното - между лабораториите, съдружници в "Асоциирани лаборатории" ООД, като купувачи на пазара на реактиви и вертикалното - между тях и Хроно" ООД, като доставчик-продавач на същите реактиви, и като преценил, че се касае за различни по характер споразумения, подлежащи на оценка при прилагане на правила, съдържащи се в отделни нормативни актове, а именно - методология на изследване на хоризонталното споразумение съгласно Известието на Европейската комисия относно насоките за концепцията за ефекта върху търговията, а за вертикалното споразумение – съобразно правилата, извлечени от Регламент /ЕС/ № 330/2010 от 20.04.2010 година, съдът приел липса на установено твърдо ограничение на конкуренцията от страна на Хроно" ООД, като участник във вертикалното споразумение.
По основното възражение на оспорващото дружество, базирано на многократно повтаряния в жалбата довод за разлика от 290% в цената, на която купуват лабораториите в "Асоциирани лаборатории" ООД и останалите лаборатории / извън това дружество/ съдът приел за правилна констатацията на КЗК за провеждана различна ценова политика от Хроно" ООД в зависимост от обстоятелството дали купувачите са членове на "Асоциирани лаборатории" ООД или не, но изрично отразил, че тази разлика от 290 % касае ценовата политика само на един от четирите реактива - а именно ТСХ /Тироиодно-стимулиращ хормон (TSH- тиротропин/,а не и останалите процесни три, тъй като за Анти ТПО /антитела за тиреоидна пероксидаза (Anti-TPO), тя е най-често в порядъка от 14 до 19% или в рамките на 35-43 лева, при ПСА /тотален (свободен+свързан) простатно-специфичен антиген (tPSA/ е от 30 до 40% или в рамките на 65-85 лева, а при ФТ4 /свободен тироксин/ е около 100% или в рамките на 150 лева, както и че при другия основен доставчик – «Марвена» ООД цените се движат в много по-широки граници, освен че са чувствително по-високи от тези на Хроно" ООД,предвид проверената ценова листа на "Марвена" ООД за четирите реактива в целия относим период.
До този извод стигнал като посочил, че съществува самостоятелен ценови пазар, който се движи в широки граници, без това да е обусловено от обща воля и решение на участниците във вертикалното споразумение, респ, че ценовата политика на Хроно" ООД, касае анализ към забраната по чл. 21, а не по чл. 15 от ЗЗК. На тази база обосновал решаващ извод за правилност на извода на КЗК, че не е налице фактическия състав на твърдяното споразумение, отхвърлил жалбата и присъдил разноски на заинтересованите страни за производството пред Комисия за защита на конкуренцията и Върховния административен съд в доказания им размер на по 4370 лева..
Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал и обстойно обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.
Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано.
С оглед основния довод на касатора следва да се посочи, че чл. 15 ЗЗК въвежда общата забрана за всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. За да бъде приложена забраната по чл. 15, ал. 1 ЗЗК, е необходимо кумулативното наличие на елементите на фактическия състав, посочени в тази разпоредба, като следва да се държи сметка и за целта на ЗЗК, формулирана в чл. 1, ал. 1 ЗЗК - да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност. Освен това, предвид задължението на КЗК, произтичащо от чл. 3, ал. 1 от Регламент на Съвета № 1/2003 г. да прилага чл. 101 от ДФЕС в случаите, в които се засяга търговията между държавите членки на ЕС и обстоятелството, че настоящият случай касае само установяване на наличието, респ. липсата на нарушения по чл. 15 от ЗЗК, свързани с решение на сдружение на предприятия, засягащи само националния пазар, не и територията на други държави членки на ЕС или до осъществяване на трансгранична стопанска дейност, правилно е прието, че казусът следва да бъде анализиран единствено в контекста на фактическия състав на общата забрана по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК.
С оглед изложеното по-горе е неоснователно твърдението на касатора, че съдът допуснал нарушение на материалния закон. Основното възражение, че медико-диагностичните лаборатории от една страна и «Хроно» ООД от друга страна, всички - като съдружници в "Асоциирани лаборатории" ООД са създали едновременно хоризонтално и вертикално споразумение, чрез което да «диктуват» цените на четири реактива, произведени от фирмата "Рош",не намира опора в доказателствата по делото.
Доказателствата по преписката обосновават еднозначния извод на съда за правилност на преценката на КЗК, че вертикалното споразумение между „Хроно“ ООД и лабораториите, съдружници в "Асоциирани лаборатории" ООД, не осъществява третия елемент от състава на нарушението по чл. 15, ЗЗК, тъй като, противно на твърдяното от касатора, не са налице данни, още по-малко доказателства, че ценовото поведение на „Хроно“ ООД е задължение, произтичащо от общата воля на участниците в споразумението за съвместно закупуване и вертикалните отношения, които то поражда, а не е следствие на самостоятелна пазарна политика на дружеството, както е приела КЗК.
Необоснован е доводът на касатора, «като потърпевш от забраненото споразумение»,за наличие на твърдяното нарушение на чл. 15 от ЗЗК,предвид наличие на третия кумулативен елемент от фактическия състав на горецитирания законов текст, тъй като хоризонталното споразумение за сътрудничество няма антиконкурентно поведение на пазара за лабораторни изследвания, като от доказателствата по делото е видно, че „Асоциирани лаборатории” не търгува с процесните продукти за целия период на активна дейност от подписването на договора с "Рош" до прекратяването на дейността в началото на 2011 г. /и до настоящия момент/. В този смисъл основателно е възражението на ответника по касация, че договорът за дистрибуция между "Хроно" и "Рош" не е ексклузивен, поради което и "Рош" има правото да поддържа повече от един дистрибутор в даден момент, както и че след подписването на договора за дистрибуция между цитираните по-горе фирми доставчиците започват да продават на по-ниски цени. Противно на твърдяното в настоящата жалба, тричленният състав е изложил достатъчно подробни и правно-аргументирани мотиви в горния смисъл, като крайният му извод, че решението на КЗК е постановено при спазването на материално-правните и производствените правила и че не противоречи на целта на закона, е правилен.
Не е налице и твърдяното от касационния жалбоподател нарушение на съдопроизводствените правила от страна на тричленния състав, предвид неизвършен анализ на договорите между „Рош” и „Асоциирани лаборатории”,предвид изложеното на стр. 15 от мотивите на обжалваното решение, по твърдението по пункт втори от жалбата до ВАС.
Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на извода на ВАС досежно пазарната мощ на ответните дружества. Тричленният състав на ВАС подробно се е аргументирал защо възприема анализа на КЗК, обосновала този извод с подробен и изчерпателен анализ на релевантните обстоятелства.
Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно че "Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД не са извършили нарушение на забраната по чл. 15 ЗЗК и че като е установила същото, Комисията за защита на конкуренцията е постановила законосъобразно решение. Този извод на съда не е опроверган от изложеното в касационната жалба, в която основно се повтарят възраженията от първоинстанционната жалба, без обосноваване на касационни основания.
Не е налице и твърдяното нарушение във връзка с размера на присъдения адвокатски хонорар на процесуалния представител на "Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД ".Видно от протокола от откритото съдебно заседание жалбоподателят, представляван от процесуален представител, е направил своевременно възражение за прекомерност. Но размерът от по 4370 лева на адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, не е прекомерен. Твърдението на касатора за липса на доказателства за тяхното «ефективно» заплащане, се опровергава директно от приложените на л. 22 и л. 23 пълномощни, на л. 50 договор за правни консултации от 31.10.2011 година, на л. 55 и 56 две фактури, и извлечение по сметка –л. 57 от делото. По твърдението, че съдът присъдил разноските в пълния поискан размер следва да се посочи, че сумата от 7200 лева по договор за адвокатски услуги, сключен между "Акаунтинг консулт груп" и адвокат Грошевска за представителство по делото, установена с разходен касов ордер от 22.12.2011 година, съдът обосновано е отказал да присъди в полза на ответниците по съображение, че тази сума не е техен разход - не те са я платили на процесуалния представител.
По тези съображения обжалваното решение следва да се остави изцяло в сила.
С оглед изхода на делото по касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 228 АПК, искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Искането на пълномощника на"Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД "за разноски по делото е своевременно направено и основателно, но недоказано.По настоящото дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на заинтересованите страни, поради което и то следва да бъде оставено без уважение
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4095/25.03.2013 г. по адм. дело № 14286/2012 г. по описа на Върховния административен съд - четвърто отделение.
О. Б. У. искането на ""Медикал инвест - медико-диагностична лаборатория Прима лаб" ООД със седалище град Русе, за разноски по делото.
О. Б. У. искането на Хроно" ООД и "Асоциирани лаборатории" ООД за разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Г. М./п/ Д. Г./п/ М. Д./п/ Д. А.
Д.А.