Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен-процесуален кодекс.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П., при ЦУ на НАП и А. И. К., като [фирма], срещу решение № 1621 от 11.08.2016 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. № 1453/2015 г.

В жалбата на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П., при ЦУ на НАП, се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, с която е отменен РА досежно определените задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В жалбата на А. И. К., като [фирма], се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството пред АС е повторно и в изпълнение указанията на съда дадени в отменително решение № 6802 от 09.06.2015 год., постановено по адм. дело № 12088 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., с което е отменено Решение № 1653 от 16.07.2014год., постановено по адм. дело № 1005 по описа на Административен съд Пловдив за 2011год.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161004062 от 24.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 265/21.03.2011 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – Пловдив, в частта му, в която на А. И. К., действаща като [фирма] са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 879, 80лв., ведно с лихви в размер на 1 807, 88лв. и за 2008 г. в размер на 50 074, 32лв., ведно с лихви в размер на 9 470, 07лв., допълнително установени на основание чл. 124а от ДОПК задължения за ЗОВ за 2007г. и 2008г. и определени лихви в размер на 0, 72 лв. за невнесени в законоустановения срок вноски за Фонд “ГВРС“ за 2006г.

С обжалваното в настоящото производство решение АС е отменил РА в частта с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008 г., съответно за разликата над 4 636, 80 лв. до установения с РА размер на задължението за 2007г. от 4 879, 80 лв., ведно със съответните лихви за забава и за разликата над 4 480 лв. до установения с РА размер на задължението за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 50 074, 32 лв., ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата в останалата част досежно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 636, 80 лв. за 2007г., ведно със съответните лихви за забава и в размер на 4 480 лв. за 2008г., ведно слихви за забава и за определените лихви в размер на 0, 72 лв. за невнесени в законоустановения срок вноски за Фонд “ГВРС“ за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г.

В частта на допълнително установени на основание чл. 124а от ДОПК задължения за ЗОВ за 2007г. и 2008г., решението е влязло в законна сила, поради липса на касационна жалба в тази част.

За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 122 ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред, като е спазена процедурата по чл. 124 и сл. от ДОПК. Органът по приходите е взел предвид всяко от относимите за К. обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2 т. 1 - 16 от ДОПК, и е определил основата за облагане с данъци за всеки ревизиран период. Спрямо така определената данъчна основа е приложена данъчната ставка за данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ, в резултат на което са определени и данъчните задължения.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че данни за предпоставките по чл. 122 ал. 1 от ДОПК са събрани в хода на ревизията въз основа на констатациите за неотчетени приходи от таксиметрова дейност на жалбоподателката, действаща като ЕТ, извършвана с леки автомобили, използвали ЕТАФП (електронни таксиметрови апарати с фискална памет), регистрирани на името на [фирма]. Установено е, че А.К., чрез пълномощно, дадено й от Г.И., е извършвала дейност за своя сметка, от името на [фирма]. Тези факти са установени в хода на общонадзорна преписка по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, като е установено, че А.К. и нейна служителка – Д. М. са регистрирали ЕТАФП в таксиметрови автомобили, с които е извършвана дейност по таксиметрови превози от името на [фирма]. От А. К. в хода на ревизията е декларирано, че е била упълномощена от Г. И.., собственик на [фирма] за извършване на фактически действия от името на едноличния търговец. Не е получавала парични суми от водачи на таксиметрови автомобили, не е предлагала услуги на таксиметрови водачи, включително не е регистрирала таксиметрови автомобили в ДАИ – Пловдив.

Подробно от съда са обсъдени приобщените с Протокол № 1009481/25.08.2010г. доказателства, събрани по присъединена общонадзорна преписка вх. № 607/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, включително показанията на св. Д. М., Г. А., А. М. и Г. И.. Въз основа на приобщените писмени доказателства, за установено съдът е приел, че [фирма] е регистриран от А.К., въз основа на пълномощно от Г. И., като К. притежава счетоводна кантора и е извършвала дейност по счетоводно обслужване на различни фирми, вкл. на [фирма]. При разпита си в Окръжна прокуратура – Пловдив К. е заявила, че през 2007г. и 2008г. [фирма] не е извършвала дейност, съответно не е наемала лица по трудови правоотношения. Поради факта на неизвършване на дейност К. не е изготвяла и подавала годишна данъчна декларация на едноличния търговец за посочените години. При проверка в хода на ревизията е установено, че е подадена годишна данъчна декларация за извършваната икономическа дейност от [фирма], като търговеца има назначени лица по трудови правоотношения, които отричат да са сключвали трудови договори с едноличния търговец. В пълномощното към декларацията е посочено, че същата се подава от упълномощеното лице С.К..

Обсъдени са представените от компетентните органи разрешителни за извършване на таксиметров превоз за периода от 01.01.2008г. до 01.08.2009г., ведно със съпътстващите ги документи; издадените пътни книжки на автомобилите, с които е осъществявана таксиметрова дейност, ведно със съпътстващите ги документи – пътни листове и пр. Обсъдени са и писмените обяснения на 9 от лицата, които са осъществявали дейност по таксиметрови превози с ДЗЛ [фирма], от които е прието, че за необходимите разрешителни и други документи във връзка с регистрацията са заплащали различни суми в порядъка на 400 – 450 лв. (веднъж годишно, или ежемесечно) на лице идентифицирано по общонадзорната преписка като лицето А. Б..

Обсъдени са събраните при първоначалнота разглеждане на делото писмени доказателства и разпитаните като свидетели лица: Т. Р.-нотариус и С. К., който е посочен като упълномощено лице, подало ГДД за 2007г. на Г. И., който е заявил, че не е подавал декларация. Обсъдени са показанията и на св. Г. Б. служител в дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. П.. Обсъдени са заключенията на съдебно – графологична и съдебно-счетоводната експертизи.

При тези факти съдът е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липса на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч.. До този извод съдът е достигнал като е приел, че укритите приходи са реализирани от А. К., като [фирма], действаща за своя сметка, като мним представител на [фирма], тъй като от дадените писмени обяснения от Г. И. се установява, че същата не е упълномощавала никой да извърши регистрацията на ЕТ, не е осъществявала каквато и да е дейност от името и за сметка на [фирма], нито знае кой води счетоводството й. Подписаните два броя пълномощни, нотариалон заверени, не е прочела, а от придружаващото я лице е разбрала, че се отнасят за изтегляне на банков кредит, а второто, за да се анулират всички документи, свързани с дейността на едноличния търговец. Посоченият адрес на управление на едноличния търговец не съществува в [населено място]. В подкрепа на извода за наличие на укрити приходи и /или доходи от жалбоподателката, съдът е приел обстоятелството, че през процесните 2007г. и 2008г. е констатиран недостиг на парични средства, съответно за 2007г. в размер на 27 875, 32 лв., а за 2008г. в размер на 128 521, 77 лв. До този извод съдът е достигнал като е приел, че липсват доказателства за наличие на възможност да бъдат налични декларираните като получени в наследство 1/2 част от 200 000 лева, като липсват доказателства и не са ангажирани такива, относно съхранението на тази сума. Като косвено доказателство съдът е приел и факта, че сумата не е била декларирана от ревизираното лице в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

За процесните периоди на 2007г. и 2008г. съдът е приел, че жалбоподателката е регистрирала като мним представител едноличен търговец с фирма [фирма], който е действал като данъчнозадължено лице на таксиметрови шофьори и на чието име са регистрирани касовите апарати/ЕТАФП/. От К. са реализирани приходи и/или доходи от тази дейност във връзка с регистрация на водачи на таксиметрови автомобили, които не са декларирани и отчетени през процесните периоди, като липсва и счетоводна отчетност, съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО). Фактът, че таксиметровите шофьори са заплащали суми на лицето А.М., който ги е предавал на А.К., при липсата на доказателства К. да е имала надлежна представителна власт или действията й да са потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ от [фирма], съдът е приел, че налага на извода за липса на приходи за [фирма] реализирани от дейността по регистрация на таксиметрови шофьори.

Досежно определяне на данъчната основа съдът е приел, че от доказателствата, включително писмени обяснения, се установява, че от дейността са реализирани приходи – предавани суми в порядъка от 400 лева от лицата (таксиметрови шофьори) на А.М., който е предавал сумите на жалбоподателката в нейния офис. С. е приел за недоказан извода на приходните органи, че А.К. е лицето, което е получавало оборотите от дейността на таксиметровите шофьори, осъществяващи дейността чрез [фирма]. Сумата е предавана на К. от М. за получаване на удостоверение за наличие или липса на задължения на [фирма]. Броя на водачите на таксиметровите автомобили съдът е приел, че се установява от пътните книжки за превозвачите, като броят на водачите–таксиметрови шофьори за 2007г. са 11 броя, а броя на водачите за 2008г. е общо 112 броя, поради което при осреднената сума на дохода, получен от всеки шофьор от порядъка на 400лв., за съответната годината, съдът е приел, че получените и укрити доходи от ревизираното лице са в размер на 4 400 лв. за 2007г. и в размер на 44 800 лв. за 2008г.

Решението е неправилно в частта в която е отхвърлена жалбата на А. К., като [фирма] досежно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 636, 80 лв. за 2007г., ведно със съответните лихви за забава и в размер на 4 480 лв. за 2008г., ведно със съответните лихви за забава и правилно в останалата си част.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради преценка за наличие на обстоятелства по т. 2 от разпоредбата-наличие на данни за укрити приходи и по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – липса на счетоводна отчетност, съгласно ЗСч.

По жалбата на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П., при ЦУ на НАП

По делото няма спор, че основните изводи на органа по приходите и съда за наличие на посоченото основание за провеждане на ревизия по особения ред са изградени въз основа на приобщени в хода на ревизията с Протокол № 1009481/25.08.2010г. доказателства събрани по общонадзорна преписка вх. № 607/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, включително показанията на св. Д. М., Г. А., А. М. и Г. И., обясненията на шофьорите на таксиметрови автомобили. Обсъдени са обясненията дадени в хода на ревизията на лицата за които са подадени уведомления за сключени трудови договори подадени от [фирма]. При тези доказателства е прието, че ревизираното лице има недекларирани приходи от дейност-таксиметров превоз на пътници, за което липсва или не е водена счетоводна отчетност и не е представена счетоводна документация.

Видно от показанията на разпитаните по наказателната преписка свидетели, които са противоречиви в определени части се установява, така както е приел и АС че таксиметровите шофьори са заплащали суми /около 400 лева/ на лицето А.М., който ги е предавал на А.К., без представени писмени доказателства. Правилно съдът е приел за недоказан извода на приходните органи, че А.К. е получавала оборотите от дейността на таксиметровите шофьори, осъществяващи дейността чрез [фирма] .По делото не са налице доказателства шофьорите да са предавали на ревизираното лице част или целият реализиран оборот от осъществяваната дейност с автомобилите. Няма данни и да са предавали реализираната печалба или оборота, намален с разходите за гориво на ревизираното лице. Няма данни ревизираното лице да е правило разходи за гориво или каквито и да е други разходи свързани с осъществяване на таксиметрова дейност - не са налице данни шофьорите да са имали трудови договори с него или да са им изплащани възнаграждения от ревизираното лице, да е наело автомобили и да ги е предоставяло за ползване на шофьорите. Правилно съдът е приел, че е необоснован изводът на органите по приходите, че в облагаемата основа, следва да се включи целият оборот от дейността на таксиметровите шофьори, осъществявали дейност чрез [фирма], с презупция, че е постъпвал в патримониума на ревизираното лице. Нуе може да се възприеме довода на органа по приходите, че ревизираното лице е реалният собственик на [фирма], получаващ оборота от дейността и то при липса на извършена ревизия на [фирма].

Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, което в настоящият случай не е установено, а довода на касатора в касационната жалба, че недоказването на размера на предадените суми на А. К. е основание да се счита и то обсновано, че целия оборот е постъпвал в патпримониума на К. е неоснователен. По жалбата на А.К.:

За да потвърди частично ревизионния акт, като измени определените с него задължения, съдът е приел, че ревизираното лице А. К. през процесните 2007г. и 2008г. лично е получавала, от всеки от таксиметровите шофьори (11 броя за 2007г. и 112 броя за 2008г.), суми в размери от порядъка на около 400 лева. във връзка с осъществяване на регистрацията им пред съответните органи. При липса на доказателства лицето да е действало в чужда полза или от чуждо име, съдът е приел, че получените суми са негов личен доход, който не е деклариран. При определяне на размера на получения доход е приета като база за изчисление осреднената цена от 400 лв., предвид обясненията на таксиметровите шофьори в тази насока, като тази сума, макар и приблизителна, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК и се явява най-точна и близка като размер до реално получаваните от лицето доходи.