Производството по делото е по реда на чл. 2-8 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 463/15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1017/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-030000315004261-091-001/23.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 27/18.03.2016 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 3 252 лв. за данъчни периоди на месеците януари и февруари 2012 г. по доставки от [фирма] и [фирма] и лихви в общ размер на 1 259, 37 лв., както и за определен допълнителен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 1 626 лв. и начислени лихви за забава в размер на 549, 11 лв. в резултат на данъчно преобразуване с непризнати разходи по фактури от посочените двама доставчици. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподатели изложените аргументи на съда, послужили като мотиви за потвърждаване на ревизионния акт са неправилни, нелогични и несъответстващи на доказателствата по делото и в същото време са в противоречие със закона. Твърди, че е представил множество доказателства за механизма на възлагането, ь изпълнението и приемането на процесните доставки, но те не са посочени и анализирани в решението на съда в тяхната пълнота и конкретика. В касационната жалба се излагат оплаквания, че мотивите на съда за да потвърди частично ревизионния...