Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. С. И. от [населено място], срещу решение № 4714/04.07.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12527/2015г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-3050/12.11.2015г. на главен инспектор в областен отдел /ОО/ на „Автомобилна администрация“ /АА/ към Изпълнителна агенция /ИА/ „Автомобилна администрация“. Релевира възражения за неправилност на съдебния акт, поради неправилно приложение на материалния закони и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповед РД-14-3050/12.11.2015г. на главен инспектор в ОО „АА“ към ИА „АА“ като незаконосъобразна.

Ответникът, главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“–София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И. С. И., срещу заповед РД-14-3050/12.11.2015г. на главен инспектор в ОО „АА“ към ИА „АА“. С процесната заповед на касатора е наложена принудителна административна мярка, с която е спрян от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация лек автомобил от категория M1G марка "Т. Л. К" с рег. [рег. номер на МПС] и е определено място за домуване на автомобила.

Съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от инспектор при ОО „АА“, на 10.11.2015г. е установено, че И. извършва нерегламентиран обществен превоз на 9 броя пътници – сирийски граждани с лек автомобил от категория M1G "Т. Л. К" с рег. [рег. номер на МПС], без да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Р. Б и без да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 211412/11.11.2015г.

Въз основа на данните по административната преписка първоинстанционният съд е приел, че не са оборени констатациите на акта. При това положение, съдът е приел, че са налице посочените в оспорената заповед фактически основания за прилагане на предвидената в закона принудителна административна мярка. След точен анализ на приложимата нормативна уредба, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАвтП/ принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Видно от приложената по делото (л. 11) заповед № РД-01-212/15.05.2015г., изпълнителният директор на ИА “АА“ е упълномощил главен инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ да прилага принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. С оглед изложеното, неоснователно е твърдението на касатора за липса на компетентност на органа издател на акта.

Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност. С оглед на изложеното абсолютно неоснователни са твърденията на касатора, че спрямо него не следва да се прилага ПАМ. Мерките за административна принуда се прилагат спрямо превозното средство, с което е осъществяван обществен превоз без разрешение, без оглед на собствеността.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106 от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП, принудителните административни мерки за преустановяване на административните нарушения са: спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари; сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в"; определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. Водачът търпи административнонаказателна санкция.

Съдът е подложил на цялостно обсъждане събрания доказателствен материал, преценил ги е поотделно и в съвкупност с данните по административната преписка, при което е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4714/04.07.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12527/2015г. Решението е окончателно.