Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Д. М., от [населено място], чрез пълномощника адвокат Т. Б., срещу решение № 1146 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2888/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което отхвърлена жалбата й против Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ПР-2141-15-ЗЗ/ от 08.08.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П., и са присъдени разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на Териториалното поделение на НОИ-Пловдив чрез юрисконсулт Г. В. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО - в относимата редакция, което представлява основание за съответната отмяна на разпорежданията за отпускане и изменение на пенсия. Поддържа, че е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателката няма необходимия осигурителен стаж, при който е отпусната и изплащана пенсията по разпореждане № [ЕГН]/08.04.2004 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С решение № 1146 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 2888/2016 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на З. М. против Решение № 2153-15-270/09.11.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ПР-2141-15-ЗЗ/ от 08.08.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ-гр. П., и са...