Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ж. Х. И. срещу Решение № 295 от 14.06.2016 г., постановено по адм. дело № 825 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Ж. Х. И. срещу Заповед № РД-11-199/10.09.2015 г. на кмета на община П..
Решението се обжалва като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се обосновава, че съдът е достигнал до неправилен извод относно съответствието на жилището, в което е настанена касационната жалбоподателката, с нормативните изисквания и здравословното състояние на лицето. Изложени са оплаквания, че съдът неправилно е отказал да отложи делото, тъй като на лицето е предстояло явяване пред ТЕЛК и по този начин го е лишил от възможността да представи нови доказателства за актуалното му здравословно състояние.
От ответника по касационната жалба – кмета на община П. е постъпил писмен отговор за неоснователност на касационната жалба.
В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови ново за отмяна на административния акт.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Ж. Х. И. срещу Заповед № РД-11-199/10.09.2015 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 43, т. 1 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) Ж. Х. И. е настанена в общинско жилище, състоящо се от една стая и баня с тоалетна, със застроена площ от 23.50 кв. м, находящо се в [населено място], [адрес] за срок от пет години.
Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Относно оплакванията на жалбоподателката за нарушения при приложението на материалния закон е развил подробни мотиви за тяхната неоснователност. Въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ съдът е обосновал, че процесният имот отговаря на нормативните изисквания на Наредба № 18 за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, приета с Решение № 466 от 21.04.2005 г. на Общински съвет Плевен, а предвид построяването му преди приемането на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, то последната наредба в частта на изискването по чл. 110, ал. 1 за наличие складово помещение е неприложима. Решението е правилно.
По делото е безспорно установено, че със Заповед № РД-11-101 от 22.07.2010 г. на кмета на община П. касационната жалбоподателка заедно с нейната майка са били настанени в общинско жилище, състоящо се от една стая, бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 37, 93 кв. м, находящо се в [населено място]. В заповедта е определен срок на настаняване от 5 години от датата на сключване на договора. Договорът за наем е сключен на 10.08.2010 г. На 05.08.2015 г. е починала майката на касационната жалбоподателка. Към тази дата касационната жалбоподателка е на 53 навършени години. След смъртта на нейната майка касационната жалбоподателка е подала заявление за издаване на заповед за настаняване на нейно име. Така подаденото заявление е разгледано от Комисията по решаване на жилищните нужди на гражданите при Общински съвет Плевен. В т. 15 от протокол № 31 от 02.09.2015 г. комисията е предложила на кмета на общината да издаде заповед за преместване на жалбоподателката в друго общинско жилище. Въз основа на предложението на комисията и на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен е издадена обжалваната в първоинстанционното производство заповед. Сградата, в която се намира процесното жилище, е актувана с Акт за частна общинска собственост № 38134, съставен на 02.11.2012 г. Видно от неговото съдържание сградата е масивна, триетажна и в нея са разположени самостоятелни обекти. Третият етаж е с площ 1 240 кв. м, състоящ се от канцеларии и хотелска част. С Решение № 1228/25.09.2014 г. на Общински съвет Плевен са добавени към общинските жилища за настаняване във фонд „Под наем”, 14 броя жилища, находящи се в хотелската част на сградата на втория и третия етаж, едно от които е процесното. По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с вещо лице със специалност инженер по промишлено и гражданско строителство. Съгласно заключението на СТЕ процесното жилище представлява стая с използваема площ 11, 97 кв. м, коридор с площ 3, 98 кв. м и баня с тоалетна с площ 3, 05 кв. м. Общата използваема площ е 19, 00 кв. м. Таваните са с латекс, стените са с тапети, а подът е с балатум в коридора и стаята. В коридора е поставена готварска печка и хладилник. Санитарният възел е с фаянс. Ж. е чисто и поддържано. Към момента на огледа на вещото лице е обитавано от майка с дете на 2 години. Входът, стълбището и коридорът до стая 306 са чисти и добре поддържани. ВЛ е установило, че от приложените медицински документи е видно, че жалбоподателката няма двигателни проблеми, които биха я затруднили при изкачването на стъпалата до третия етаж. Налице са ред, тишина и спокойствие в сградата.
На следващо място, по делото пред административния съд са събрани доказателства за здравословното състояние на жалбоподателката. От представената епикриза, издадена от отделение по психиатрия на [фирма], се установява, че през периода 10.02.2016 г. – 27.02.2016 г. жалбоподателката е постъпила за лечение в посочената болница с диагноза смесено тревожно депресивно разстройство.
Горните факти и обстоятелства са приети за установени от административнтия съд след подробен и обоснован анализ на приетите по делото доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е постановил обжалваното решение в съответствие с приложимия материален закон.
За да прецени характеристиките на процесния имот, съдът правилно е основал изводите си на легалната дефиниция за жилище, дадена в § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), съгласно която „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Процесният имот отговаря на това определение, доколкото наличната една стая, баня с тоалетна и коридор са обединени функционално и пространствено, за да задоволяват жилищни нужди. С нарочно решение на общинския съвет, посочено по-горе, е включен към общинските жилища за настаняване във фонд „Под наем”. Безспорно имотът не попада в категорията „нежилищни помещения”, които в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, са дефинирани по следния начин: непреустроените по законоустановения ред в жилища: мази (изби); сутерени; тавани; пристройки; други второстепенни или временни постройки или помещения“, поради което са неоснователни оплакванията на касационната жалбоподателка, че процесният имот не може да послужи за задоволяване на жилищните й нужди.
Съдът обосновано е определил за неоснователно оплакването, че жилището е с оскъдна жилищна площ, негодно за обитаване – мръсно, занемарено, нуждаещо се от основен ремонт. Използваемата площ на жилището е 19, 00 кв. м, както е установено от ВЛ, а застроената площ по заповедта е 23, 50 кв. м. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, на едночленно семейство се предоставя застроена площ до 25 кв. м и предоставената на касационната жалбоподателка площ отговаря на този показател. От заключението на СТЕ се установява, че жилището е чисто, поддържано и обитаемо. По делото не се установяват характеристики на жилището, които да сочат за наличие на здравни противопоказания за настаняването на касационната жалбоподателка в него. Съдът правилно е отбелязал, че изискването за наличие складово помещение, въведено с чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е неприложимо към процесното жилище, тъй като цитираната разпоредба има действие занапред.
По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 295 от 14.06.2016 г., постановено по адм. дело № 825 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.