Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Лесичово, [населено място], област - [област], чрез процесуалния му представител - адв.К., против решение №729/10.12.2015г. по адм. дело №179/2015г. на Административен съд - Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът: Г. С. П., чрез пълномощника му - адв.З., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение АС-Пазарджик е отменил като незаконосъобразна Заповед №25/10.02.2015г. на кмета на община -Лесичово, с която е отказано изменението на дворищната регулация между УПИ [номер] и УПИ [номер] /погрешно посочен УПИ [номер]

/, в кв. 46 по плана на [населено място], на основание §8, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПР ЗУТ. Според съда дворищнорегулационният план /ДРП/ от 1993 г. за [населено място], не е приложен по отношение на двата УПИ-та към датата на влизане в сила на ЗУТ, съответно в сроковете по §6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, поради което и на основание §8, ал. 1 ПРЗУТ отчуждителното му действие се счита прекратено. Поради това и на основание §8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ собствениците на такива поземлени имоти, в случая оспорващия Г. С. П. е могъл да поиска вътрешните регулационни линии на неговия имот да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземления имот. В този ред е посочено от съда, че кметът на община-Лесичово е могъл да направи...