Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.[община] срещу Решение № 1820 от 27.09.2016 г. по адм. дело № 750/2016 г. по описа на Административен съд Варна, 17 състав.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, оспорва извода на административния съд за валидност на РА, като излага доводи за издаването му от материално некомпетентни органи по приходите. На второ място, счита за неправилно и необосновано приетото от първоинстанционния съд за отказ от признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по описаните в РД и в РА фактури. Иска отмяната на решението заедно с отмяната на РА. Претендира разноски.
Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорване пред АС Варна по жалба на [фирма] е Ревизионен акт №Р-03000815003926-091-001/05.10.2015г. издаден от началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП–Варна и главен инспектор по приходите и ръководител...